Психологични или поведенчески фактори, свързани с разстройства или болести, класифицирани другаде МКБ F54

Нагласите и поведението могат да повлияят негативно на всяко заболяване. Те влошат симптомите, което понякога води до хоспитализация или посещение в спешно отделение. Например, силният стрес може временно да отслаби сърцето или хроничният стрес, свързан с работата, може да увеличи риска от високо кръвно налягане.

Психологични или поведенчески фактори, свързани с разстройства или болести, класифицирани другаде могат да повлияят на многоизмерното изживяване на болката, като служат за намаляване или увеличаване на субективното възприемане и приспособяване на продължителното усещане, свързано с увреждане.

Афективните фактори обикновено включват повече негативни емоции, като:

1. Депресия – пациентът страда от понижаване на настроението, намаляване на енергията и намаляване на активността. Капацитетът за удоволствие, интерес и концентрация се намалява, а изразената умора след дори минимални усилия е често срещана. Сънят обикновено се нарушава, а апетитът — изчезва. Самочувствието почти винаги липсва и дори в лека форма често се срещат някои идеи за вина и безполезност.
2. Тревожност – доминиращите симптоми са променливи, но включват оплаквания от постоянна нервност, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене, замаяност и епигастрален дискомфорт.
3. Посттравматичен стрес – типичните характеристики включват епизоди на многократно повторно преживяване на травматичното събитие. Изразява се в натрапчиви спомени, сънища или кошмари, възникващи на фона на усещане за емоционална лабилност, откъсване от околните, безотговорност към обкръжението, анхедония и избягване на дейности и ситуации, напомнящи травмата.

Когнитивните фактори включват:

• катастрофиране
• страх
• безпомощност
• понижена самоефективност
• справяне с болката
• готовност за промяна
• приемане на заболяването

Факторите, които могат да влошат медицинското състояние, включват следното:

1. Отричане на значимостта или тежестта на симптомите.
2. Отричане на необходимостта от лечение.
3. Неспазване на предписания план за лечение.

Психологични или поведенчески фактори, свързани с разстройства или болести, класифицирани другаде, са група заболявания, които се характеризират с известни психо-поведенчески промени, настъпващи при различни системни заболявания, като:

• астма
• дерматит
• язва на стомаха
• синдром на раздразненото черво
• улцерозен колит
• уртикария

Астма

Към момента е добре известно, че редовното лечение с инхалаторни кортикостероиди плюс дългодействащи бета2-агонисти позволява да се контролира състоянието на по-голямата част от астматиците. Значителен дял от пациентите обаче не реагира на това лечение.

Непълният успех при лечението на астма може да зависи от наличието и взаимодействието на различни причини:

• свързани със самото заболяване – коморбидности, фенотип на астма
• лечението – неадекватно лечение
• пациентът – социално-демографски фактори, стриктност, знания
• лекарят – липса на компетентност и запознаване с насоките на заболяването при конкретния болен

Независимо от това, различните психологически фактори играят основна роля в ежедневния контрол на астмата. Идеите, които пациентът има по отношение на заболяването си, въздействието на болестта върху ежедневието, субективната интерпретация на симптомите и терапевтичното придържане, могат да бъдат повлияни значително от психологическите аспекти. Освен това наличието на самата болест може да окаже въздействие върху афективната сфера на пациентите, като представлява пречка за оптималното управление на заболяването. Сега е признато, че астмата може да повлияе на психичното здраве и обратно, както и че съществува връзка между психологическото функциониране и нивото на контрол на астмата.

Точността на възприятието на симптомите зависи от голямото разнообразие на когнитивни и афективни променливи, като:

• емоционално състояние
• предишен житейски опит
• процеси на внимание и учене
• очакване и предишни астматични преживявания
• личностни черти
• психопатологични смущения

Всички тези психологични или поведенчески фактори, свързани с разстройства или болести, класифицирани другаде могат дълбоко да повлияят на възприемането на задух и астматични симптоми. Много хора с астма се научават да свързват негативни ситуации и емоционален дистрес със затруднено дишане и по този начин има вероятност да индуцират диспнея.

Проучвания при здрави доброволци и пациенти с астма показват, че хората с висока негативна емоционалност са склонни да съобщават повече задух от тези с положително насочена емоционалност.

Дерматит

Ролята на стреса върху задействането на клиничната картина на атопичния дерматит е предмет на консенсус. Ролята на по-сложни психологически фактори (депресия, тревожност и семейни взаимоотношения) е много вероятна, но трудна за доказване. Психологическото въздействие на атопичния дерматит е очевидно тежко. Психотерапията осигурява благоприятно въздействие върху заболяването. Психотропните лекарства могат да бъдат полезни, но с деца трябва да се работи внимателно.

Язва на стомаха

Емоционалният стрес и психологическите фактори често се дефинират като ключови за язвата на стомаха. От средата на 20 век стресът се счита за основна причина. Проучванията показват също, че болни с тревожни разстройства, личностни разстройства и панически разстройства са по-склонни да се разболеят.

Вредният ефект от стреса върху стомашната язва е показан в японско проучване, което демонстрира повишаване на кървящите стомашни язви при възрастни хора след катастрофално земетресение в Япония. Връзката между психологическите проблеми и язвата обаче все още е противоречива. Авторите разкриват, че пациентите с депресия имат по-нисък риск в сравнение с контролна група.

Синдром на раздразненото черво

Някои хора със синдром на раздразненото черво съобщават за психологични симптоми като потиснато настроение или тревожност. Това се случва главно при лица с по-тежки симптоми и при пациенти, наблюдавани във високо специализирани центрове за медицинска помощ.

Психологическите фактори не са основна причина за синдром на раздразненото черво. Те могат да повлияят на това как човек се стреми да контролира заболяването си. Емоционалният дистрес може да бъде свързан с влошаване на симптомите. Нерядко болните могат да развият симптоми, докато се хранят в ресторанти и на социални събирания.

Много хора изпитват коремна болка и запек или диария без доказателства за безпокойство, депресия или други психологически симптоми. Стресови събития като загуба на работа или участие в спор, са фактори, които могат да причинят преходна промяна в навиците на червата и дори болка в корема за повечето хора.

Този отговор при хора със синдром на раздразненото черво е по-изразен на повтаряща се или хронична основа. Поради това е по-вероятно да изпитат симптоми или влошаването им, когато са изложени на значителен стрес.

Улцерозен колит

Преди близо 50 години улцерозният колит беше включен сред седемте класически психосоматични заболявания. Доказана е ролята на психодинамиката и личностните особености, специфични за страдащите от улцерозен колит, а основата на лечението е психотерапията. За последното десетилетие обаче психогенният подход към това заболяване е заменен от физиологични и имунологични обяснения и лечения.

Уртикария

Хроничната идиопатична уртикария е често заболяване, лечението, на което е разочароващо. Психологическите фактори изглежда са свързани, при което тревожността и стресът допринасят за нейното развитие.

Няма достатъчно доказателства в подкрепа на позицията, че психологическите фактори влияят пряко върху появата на захарен диабет. Последните лабораторни изследвания предполагат, че стресът е свързан с промените в регулацията на глюкозата. Също така темпераментът и индивидуалните способности за справяне със стреса влияят на гликемичния контрол при деца и юноши с диабет. Обучението за релаксация може да подобри контрола на кръвната захар при неинсулинозависими пациенти.

Хроничната болка значително предсказва появата на нова вълна от депресия, а депресията пък поредстаква появата на нова хронична болка и други оплаквания. В допълнение към депресията, тревожността, свързана с болката, е важен фактор, участващ в дезадаптивните реакции, поведенческата намеса и афективния дистрес и е тясно свързана с дейности за избягване, които насърчават непрекъснатата болка. Преобладаването на тревожните разстройства при хронична болка е 18% до 21%.

Общата черта на тези разстройства е хроничността, социалната дисфункция, професионалните затруднения, увеличеното използване на здравеопазването и високото ниво на недоволство.

Примерите за функционални категории, които трябва да бъдат измерени, и съответните скали за клинична оценка включват:

• качество на живот
• състояние на психичното здраве и функциониране
• когнитивни разстройства
• разстройство на употребата на алкохол
• нарушения в настроението
• тревожно разстройство

Физикалният преглед при психологични или поведенчески фактори, свързани с разстройства или болести, класифицирани другаде трябва да бъде задълбочен, защото дори и да няма неврологични находки, може да има системно заболяване, което поражда психиатрични симптоми. Функционалната оценка включва оценка на физическата активност и ежедневния живот (например къпане, обличане) и инструментални дейности (например шофиране, приемане на лекарства според предписанието, пазаруване, поддържане на дома, грижа за дете).

Няма конкретни насоки за това кои тестове трябва да се правят рутинно. Пациентите на психотропни лекарства трябва да се наблюдават за странични ефекти, специфични за тази терапия.

Лечението на заболяването се състои в повлияване на психоемоционалните симптоми чрез психотерапевтично лечение или употребата на психофармакологични средства.