Неорганично безсъние МКБ F51.0

По-голямата част от нарушенията на съня са неорганични, т.е. причините за появата им са емоционални. Те обикновено се разделят на:

• неорганично безсъние — недостатъчна продължителност и качество на съня
• неорганична хиперсомния — прекомерна умора или пристъпи на сън през деня
• неорганични нарушения на ритъма сън - събуждане — дисбаланс между индивидуалния ритъм сън - събуждане и този на околната среда
• парасомния — функционални нарушения, свързани със съня, например ходене по време на сън, кошмари

Безсънието е симптом на нарушение на съня, характеризиращо се с постоянни затруднения със заспиването. Много възрастни изпитват безсъние в даден момент, но някои страдат хронично. Безсънието може да бъде основен проблем, или да е вторично, следствие на други причини, като заболяване или прием на лекарства.

Въпреки че има няколко различни степени на безсъние, 3 вида са ясно идентифицирани: преходно, остро и хронично.

1. Преходното безсъние продължава от дни до седмици. Може да бъде причинено от друго разстройство, от промени в средата на съня, от времето за сън, тежка депресия или от стрес. Последиците от него включват сънливост и нарушена психомоторна работа.
2. Острото безсъние е неспособността последователно човек да спи добре за период от 3 седмици до 6 месеца.
3. Хроничното безсъние продължава с години. То може да бъде причинено от друго разстройство или да бъде първично. Ефектите му варират в зависимост от причините. Те включват сънливост, мускулна умора, халюцинации или умствено неразположение, но хората с хронично безсъние често показват повишена бдителност. Някои от тях визуализират нещата сякаш се случват със забавено движение, докато движещите се обекти се преливат. Може да причини двойно виждане.

Безсънието е с 40% по-често срещано при жените, отколкото при мъжете. Оптималното количество сън, което трябва да получава човек е 7-8 часа на денонощие. Тежкото безсъние, спане по-малко от 3,5 часа при жените и 4,5 часа при мъжете, увеличава смъртността с до 15%. Най-ниската смъртност се регистрира при хора, които спят между 6,5 и 7,5 часа на нощ. Под 4,5 часа за продължителен период от време, е стресиращо за организма и носи последствия след себе си.

Безсънието засяга хора от всички възрастови групи, но следните групи имат по-висок риск:

• лица над 60 години
• история на психично разстройство, включително депресия
• емоционален стрес
• работа с нощни смени
• пътуване през различни часови зони
• нарушения с употребата на алкохол или наркотици
• тежко тютюнопушене
• стрес на работното място

Намирането на основната причина за безсънието, обикновено е задължително, за да се изясни подхода на лечение. Неорганично безсъние може да бъде често срещано след загубата на любим човек, дори години или десетилетия след смъртта, ако скърбящият процес се преживява от емоционална личност. Като цяло симптомите и степента на тяхната тежест засягат всички хора по различен начин в зависимост от индивидуалното психично здраве, физическо състояние и личностна характеристика.

Често срещано погрешно схващане е, че количеството сън, от което човек се нуждае, намалява с напредване на възрастта. Способността да се спи продължително, а не нуждата от сън, изглежда се губи, когато хората остаряват.

Симптомите на безсъние включват:

1. Трудност при заспиване, включително затруднено намиране на удобно положение за сън.
2. Събуждане през нощта с невъзможност за заспиване повторно.
3. Човек е в състояние да се съсредоточи върху ежедневните задачи, среща трудности при запомнянето на информация.
4. Дневна сънливост, раздразнителност, депресия или тревожност.
5. Чувство на умора или липса на енергия през деня.
6. Проблем с концентрирането върху обичайни задачи.
7. Проява на раздразнителност, агресивно или импулсивно поведение.

Обичайно е пациентите, които имат затруднения със заспиването, да имат и нощни събуждания, след които трудно заспиват отново. Две трети от тези пациенти се събуждат посред нощ, като повече от половината имат проблеми със заспиването след това.

Ранното сутрешно събуждане е това, което настъпва по-рано (повече от 30 минути) от желаното с невъзможност за заспиване и преди общото време за сън да достигне 6,5 часа. Ранното сутрешно пробуждане често е характерно за депресията. Симптомите на тревожност може да доведат до безсъние. Някои от тези симптоми включват напрежение, натрапчиво притеснение за бъдещето, чувство на пренасищане с минали събития. Недоспиването може да доведе до повишен риск от пътнотранспортни произшествия, както и до проблеми с концентрацията на работното място и учебни способности.

В зависимост от ситуацията, диагнозата безсъние и търсенето на причината за нея се изследват чрез:

1. Физически преглед. Ако причината за безсънието е неизвестна, лекарят прави физикален преглед, за да потърси признаци на медицински проблеми, които могат да бъдат свързани с безсънието. Понякога се изисква кръвен тест, за да се провери състоянието на щитовидната жлеза.
2. Уточняване на навиците за сън. В допълнение към останалите въпроси, лекарят изучава модела на сън, събуждане и нивото на дневна сънливост. Понякога от болния се изисква да води дневник за съня си в продължение на няколко седмици.
3. Изследване на съня. Ако причината за безсънието все още не е ясна, може да се наложи болният да пренощува в специализиран център. След диагностичните изследвания се включват:

• електроенцефалография — записи на електрическа мозъчна активност
• електроокулография — записи на движения на очите
• електромиография — записи на мускулна активност

За целта се поставят малки електроди. За да се определи дали пациентът страда от хъркане или свързани със съня нарушения на дишането, носният и оралният въздушен поток се измерва. Два колана, закопчани около гърдите и корема, позволяват да се записват дихателни движения. Хъркането се записва с помощта на малък микрофон. Тъй като насищането с кислород играе важна роля при дихателните нарушения, то се измерва заедно с пулсовата честота чрез пулсов оксиметър, поставен на пръста на пациента. Сърдечната активност се следи чрез записи от електрокардиограма, които са в състояние да открият сърдечна аритмия.

Някои традиционни методи за успокояване на нервната система и подобряване качеството на съня включват:

• пиене на топло мляко преди лягане
• вземане на топла вана
• енергични тренировки в продължение на половин час следобед
• по-голямото количество храна се приема на обяд, а вечерята е лека, поне 3 часа преди лягане
• избягване на психически стимулиращите дейности във вечерните часове
• лягане в разумен час и ранно събуждане сутрин
• очите да не се излагат на твърде много светлина, няколко часа преди лягане

Хигиената на съня и промените в начина на живот обикновено са първото лечение при неорганично безсъние. Стратегиите без медикаменти осигуряват дълготрайно подобрение и се препоръчват като първа линия и дългосрочен контрол. Хигиената на съня включва последователно изграждане на навик за заспиване по едно и също време, излагане на слънчева светлина, тиха и тъмна стая и редовни упражнения. Към това може да се добави когнитивно-поведенческа терапия. Употребата на лекарства за сън е спорна, защото както могат да помогнат, така са свързани с деменция и пристрастяване. Медикаменти от този тип не се препоръчват за употреба в повече от 4 или 5 седмици. Ефективността и безопасността на алтернативната медицина не са ясни.