Неорганична сънливост [хиперсомния] МКБ F51.1

Хиперсомнията е неврологично разстройство, което се характеризира с прекомерно прекарано време в сън или прекомерна сънливост. Тя може да има много възможни причини, да доведе до дистрес и проблеми с функционирането. Хората с това разстройство могат да заспят по всяко време - например докато са на работа или докато шофират.

Хиперсомнията е патологично състояние, характеризиращо се с липса на бдителност по време на бодърстване през деня. Не бива да се бърка с умората, което е нормално физиологично състояние. Дневната сънливост се появява най-често по време на ситуации, когато е необходимо повишено внимание.

Тъй като нивата на внимание на пациентите са нарушени, може да се повлияе и качеството им на живот. Това важи особено за хората, чиито работни места изискват високо ниво на бдителност, например в областта на здравеопазването. Всъщност липсата на внимание може да доведе битови травми, което прави това разстройство истински проблем за обществото.

Дневната умора и дневната сънливост са чести оплаквания, възникващи при 29% и 14% от населението. Епидемиологичните изследвания показват висока коморбидност между неорганична хиперсомния и психични разстройства (особено честотата с афективни разстройства нараства непрекъснато). Неорганичната хиперсомния може да бъде първична или свързана с редица психиатрични разстройства като реакция на тежък стрес или разстройства на приспособяването, афективни разстройства, други функционални разстройства, абстиненция и хронична употреба на седативни за централната нервна система вещества.

Има няколко потенциални причини за неорганична сънливост [хиперсомния], включително:

1. Нарушения на съня - нарколепсия (дневна сънливост) и сънна апнея (прекъсвания на дишането по време на сън).
2. Недоспиване през нощта (лишаване от сън).
3. Наднормено телесно тегло.
4. Злоупотреба с наркотици или алкохол.
5. Злоупотреба с лекарства като транквиланти или антихистамини.
6. Генетична предразположеност – болният има роднина с хиперсомния.
7. Стрес, депресия и тревожност.

Основният симптом на хиперсомния е прекомерната сънливост през деня или продължителен нощен сън, който се е появил поне 3 месеца преди поставянето на диагнозата. Хората с хиперсомния могат да спят през целия ден, без изобщо да усетят облекчение на сънливостта си. Също така имат затруднения при събуждане, след като са прекарали много часове в сън.

Други симптоми на хиперсомния включват:

• липса на енергия
• загуба на апетит
• раздразнителност
• безпокойство
• халюцинации
• бавно протичане на мисълта или речта
• трудно запомняне

Диагностичните процедури включват история на заболяването, оценка на симптомите, специфични за хиперсомния и допълнителни изследвания. Специфичните изследвания на съня включват:

1. Полисомнография. Тя е обективен метод за оценка на съня. При него се подреждат много електроди, които измерват физиологичните променливи, свързани със съня. Полисомнографията често включва електроенцефалография, електромиография, електрокардиография, мускулна активност и дихателна функция.
2. Тест за многократна латентност на съня. Той служи като обективен инструмент, който показва степента на сънливост чрез измерване на скоростта на заспиване. Също така предоставя информация относно наличието на необичайни епизоди при настъпване на сън в REM-фазата. По време на този тест пациентите имат поредица от възможности да спят на 2-часови интервали през деня в затъмнена стая и без външно влияние. Този метод често се прилага в деня след запис на полисомнографията.
3. Актиграфия. Тя се използва за запис на циклите на сън и пробуждане чрез анализ на движенията на крайниците на пациента. За да ги докладва, пациентът трябва да носи непрекъснато устройство на китката си, което изглежда като часовник и не съдържа никакви електроди. Предимството, което показва това изследване пред полисомнографията, е възможността да се записва в продължение на 24 часа на ден в продължение на седмици. Освен това, за разлика от полисомнографията, тя е по-евтина.
4. Тест за поддържане на организма в будно състояние. Това е изследване, което измерва способността на човек да остане буден. Използва се за диагностициране на нарушения, свързани с прекомерната сънливост, като хиперсомния, нарколепсия или обструктивна сънна апнея.
5. Скала за сънливост на Stanford. Представлява скала за самооценка, която измерва различните етапи на сънливост.
6. Скала за сънливост на Epworth. Тя също е под формата на въпросник за самооценка, който измерва общото ниво на сънливост за един ден.

Въпреки че няма конкретно лечение за неорганична сънливост [хиперсомния], съществуват няколко подхода, които могат да подобрят качеството на живот на пациентите, в зависимост от конкретната причина за прекомерна сънливост.

Хигиената на съня трябва да се обсъди с пациента. Има няколко вида медикаменти, които се изписват на пациенти с хиперсомния, но малко от тях са с установени резултати. Доказано е, че Modafinil е най-ефективното лекарство срещу прекомерната сънливост и дори се прилага при деца с хиперсомния.

Лекарят може също да назначи някои изследвания, включително кръвни тестове, компютърна томография. В някои случаи е необходима допълнителна електроенцефалограма, която измерва електрическата активност на мозъка.

Терапията на неорганична хиперсомния се разделя на 3 стъпала:

• психологическа - психотерапия
• соматична
• фармакологично лечение

Лечението е симптоматично по своя характер. Могат да бъдат предписани стимуланти. Други лекарства, използвани за лечение на хиперсомния, включват Clonidine, Levodopa, Bromocriptine, антидепресанти и инхибитори на моноаминооксидазата. Промените в поведението (например избягване на нощна работа и социални дейности, които забавят времето за лягане) и диетата могат да предложат известно облекчение. Пациентите трябва да избягват алкохола и кофеина.

Пациентите с прекомерна сънливост трябва да лягат в леглото само за сън. Всички други дейности като хранене или гледане на телевизия трябва да се извършват на друго място. За тези пациенти е важно също да си лягат, само когато се чувстват уморени, отколкото да се опитват да заспят с часове. Ако не им се спи достатъчно, е по-добре да станат от леглото и да четат или гледат телевизия, докато не заспят.

Няма начин да се предотвратят някои форми на хиперсомния. Рискът може да се намали чрез създаване на спокойна среда за сън и избягване консумацията на алкохол, лекарства, които причиняват сънливост и изпълняването на работни задачи късно през нощта.

Прогнозата за болни с неорганична сънливост [хиперсомния] зависи от причината за появата й. Макар самото разстройство да не е животозастрашаващо, то оказва сериозни последици, като автомобилни и служебни инциденти, причинени от заспиване по време на шофиране или работа с опасни машини.