Екзофталм при нарушение на функцията на щитовидната жлеза (Е05.-ї) МКБ H06.2

Екозфталм представлява изпъкване напред на очната ябълка. Малигнения ендофталм е състояние, при което екзофталма е силно изразен. Нарича се още ендокринна инфилтративна офталмопатия, която се наблюдава при 25-40 % от болните с Базедова болест.

Патогенезата на ендокринната инфилтративна офталмопатия е неясна. Състоянието възниква спонтанно, много често при струмектомирани пациенти по повод предхождаща автоимунна патология на щитовидната жлеза или на фона на някакво друго автоимунно заболяване. При възникване на заболяването настъпват автоимунни феномени които се насочват към различни антигени на орбитната тъкан.

Ендокринната инфилтративна офталмопатия се характеризира с прогресиращ екзофталм, оток и зачервяване на клепачите и конюнктивата на окото. Освен това се наблюдава и мускулна инсуфициенция (недостатъчност) на очните ябълки, диплопия (двойно виждане) и повишено вътреочно налягане. Очите са кърваво червени. Екозфталмът е силно изразен и достига 10-15 мм. Клепачите немогат да покрият роговицата и конюнктивата и те се изсушават и еродират. Очнодвигателните мускули и орбитното съдържимо са силно инфилтрирани.

При екзофталм при нарушение на функцията на щитовидната жлеза (Е05.-ї) очната ябълка е трудно подвижна. След време настъпва понижаване на зрителната острота с поява на централни и парацентрални скотоми, вследствие засягане на зрителния нерв. Наблюдава се и оток на папилата на зрителния нерв, дължащ се на притискане на централната ретинна вена. Вътреочното налягане е повишено заради притискане на венозните съдове и влошения отток на вътреочната течност. Може да се открие както хипертиреоидна, така и хипотиреоидна или еутиреоидна функция на щитовидната жлеза. Диференциална диагноза се прави с тумори и псевдотумори на орбитата, целулит, мукоцеле и други.

За лечение на екзофталм при нарушение на функцията на щитовидната жлеза (Е05.-ї) се прилага хормонална терапия с тиреостатици при болните с хипертиреоидна симптоматика. Добро повлияване на заболяването се получава от прилагане на кортикостероиди по общ и локален път (фонофореза, капки и ретробулбарни инжекции). При повишаване на вътреочното налягане се прилагат дехидратиращи средства. Освен медикаментозно, прилага се и оперативно лечение и то се състои в орбитна декомпресия или тарзорафия при разязвяване на роговицата.

При правилно и своевременно лечение за 1-3 години се получава баланс и настъпва стабилизация на процеса. Клиничните белези постепенно изчезват и след 5-10 години пациентът е възможно да получи почти нормален изглед.