Вродена глаукома МКБ Q15.0

Вродената глаукома е очно заболяване, което има обикновено спорадичен, но понякога и наследствен характер. По-често се засягат двете очи, макар и в различна степен. В зависимост от това, до колко е блокиран трабекуларният апарат, вродената глаукома може да се прояви още при раждането, или да се развие клинично през първата и по-рядко до третата година.

Честотата на конгениталната глаукома е 1 на 10 000 новородени. Заболяването се характеризира с повишено вътреочно налягане, което води до увреждане на зрителния нерв. Необичайно високото налягане се дължи на съпротивление на потока на движение на вътреочната течност. Тя осигурява поддържането на нормално вътреочно налягане и служи за доставка на хранителни вещества към вътрешните части на окото. В здраво око вътреочната течност се оттича през мрежа от клетки и тъкани, които функционират като малка система, която служи за подмяна на тази течност и за поддържане на нормално налягане в окото, т.е. съществува баланс между оттичащата се течност и тази, която постъпва. При глаукомата този баланс се нарушава. В повечето случаи е нарушено оттичането на течността, това води до нейното натрупване, което води до повишаване на вътреочното налягане.

Рубриката вродена глаукома включва: буфталмус, хидрофталмус, глаукома на новороденото, кератоглобус, макрофталмус, макрокорнея, мегалокорнея.

Буфталмусът е състояние, при което се наблюдава разширяване на очната ябълка. Най-често се наблюдават при бебета и малки деца и обикновено е свързан с наличието на глаукома. Състоянието може да се дължи на необичайно тесен ъгъл между роговицата и ириса, което блокира оттичането на вътреочната течност. Това от своя страна предизвиква повишаване на вътреочното налягане и разширяване на очната ябълка. Малкият ъгъл на затваряне може да се получи при аномалии в развитието на окото, както и при наличието на абнормни структури в стъкловидното тяло.

Хидрофталмус е форма на вродената глаукома. Характеризира се с разширяване и раздуване на фиброзната тъкан на очната ябълка.

Кератоглобусът при вродена глаукома се характеризира с генерализирано изтъняване на роговицата и получаването на кълбовидна издатина. Това състояние се наблюдава, освен при глаукома, също при други очни заболявания и такива, засягащи съединителната тъкан.

Макрофталмът е състояние, при което се наблюдава увеличаване на размера на очната ябълка. Тя е по-голяма от нормалното. Обикновено макрофталмът е свързан с вродена глаукома.

Макрокорнеята е състояние, при което роговицата е с диаметър по-голям от 13 мм. Мегалокорнеята също е състояние, при което роговицата е по-голяма от нормалното. И двете състояния се срещат, както при вродена глаукома, така и при някои съединително-тъканни заболявания.

Клиничната картина на вродената глаукома (glaucoma congenitum infantum) зависи от тежестта на заболяването, респективно стойностите на вътреочното налягане. Първите прояви на заболяването са инекция без секреция, фотофобия и неспокойно поведение на новороденото или кърмачето. По-късно се наблюдава уголемяване на роговицата (детето има големи очи) и прозрачността й намалява поради оток на епитела и стромата. Появява се дифузна опалесценция на роговицата и се развиват петнисти мътнини. Постепенно все повече се увеличава размерът на очната ябълка, откъдето идва наименованието буфталмус. Предната камера е дълбока и може да настъпи спонтанна луксация на лещата. Измененията в размера на очната ябълка и мътнини на роговицата има само в случаите, когато глаукомата възниква в кърмаческа възраст и до 3 години, когато корнео-склерата все още се поддава на разтягане от повишеното вътреочно налягане. След тази възраст глаукомата протича с непроменена очна ябълка. Зрителния нерв се засяга рано.

Диагнозата се поставя от офталмолог чрез извършването на някои изследвания: измерване на вътреочното налягане, офталмоскопия и биомикроскопия.

Лечението на вродената глаукома е оперативно, независимо от възрастта на детето. От медикаментите известен ефект показват бета блокерите, които понижават продукцията на вътреочна течност. Въпреки постигнатия напредък в оперативното лечение, прогнозата на вродената глаукома остава сериозна, особено ако се пропусне началото и се увреди зрителния нерв.