Халацион МКБ H00.1

Ограниченото подуване на клепача е често срещано медицинско състояние. Често такава подутина се определя като хордеолум (ечемик на окото) или като халацион (двете състояния са различни), въпреки че причината за симптомите могат да бъдат различни доброкачествени и злокачествени състояния.

Клепачите са структури, които покриват и защитават човешкото око от различни въздействия.
Подробна информация за анатомичното устройство на клепачите ще намерите в:

Анатомия на клепачи (Palpebrae)

Халационът, познат и като Мейбомиева киста и конюнктивален гранулом, е най-често срещаната възпалителна лезия на клепачите и представлява киста (възел), образуваща се поради възпаление и обструкция (запушване) на мастните жлези на клепача.
Лезиите могат да засегнат както горния, така и долния клепач.

Терминът "халацион" идва от гръцката дума "khalazion", означаваща "малко зърно от градушка".

Лезиите обикновено се появяват в средната част на клепача, зачервени са, но в повечето случаи не са болезнени.
Развиват се постепенно в продължение на няколко седмици.

Мастните жлези на клепача, които обикновено се запушват, са Мейбомиевите жлези, но могат да се засегнат и жлезите на Zeis (Цайс).

Класификация

Халационите могат да бъдат класифицирани като повърхностни или дълбоки, в зависимост от това кои жлези са блокирани.
Възпалението на Мейбомиева жлеза води до развитието на дълбок халацион, докато възпалението на жлеза на Zeis води до развитието на повърхностен халацион.

Епидемиология

Въпреки че се срещат във всички възрастови групи, халациони се развиват по-често при възрастните (особено в периода 30-50 години), отколкото при деца, което вероятно се дължи на въздействието на мъжките полови хормони (андрогени).
Халациони обикновено не се развиват в по-напреднала възраст, но са описани случаи в педиатрията.

Рецидивиращи халациони, особено при пациенти в напреднала възраст, са индикация да се обмислят други състояния, които могат да имитират халацион (например себацеен карцином, плоскоклетъчен карцином, микрокистичен аднексиален карцином, туберкулоза).

Рецидивиращ халацион при дете или при хора в млада възраст е предпоставка да се направи оценка за наличието на вирусен конюнктивит и синдром на хиперимуноглобулинемия Е (синдром на Job).

Конюнктивалните грануломи засягат в еднаква степен мъже и жени, но няма точна информация за разпространението и честотата им.

Етиология

Причините за развитие на халацион са разнообразни и могат да включват:

• лоша хигиена на очите;
• себореен дерматит;
• акне розацея;
• продължителна експозиция на ултравиолетови (UV) лъчи;
• хроничен блефарит;
• хиперлипидемия (възможен риск от запушване на мастните жлези);
• лайшманиоза;
• туберкулоза;
• имунодефицитни състояния;
• вирусна инфекция;
• злокачествено заболяване;
• стрес (механизмът, по който стресът може да доведе до развитие на халацион, все още е неизвестен);
• трахома;
• травма на клепачите;
• операция на клепачите;
• халацион може да възникне спонтанно и като последствие от развитието на вътрешен или външен хордеолум (hordeolum);

Патофизиология

От патофизиологична гледна точка мейбомиевата киста се формира, когато продукти от разграждането на липидите (вероятно от бактериални ензими или мастни секрети) се отлагат в заобикалящата ги тъкан и предизвикват грануломатозен възпалителен отговор.

Патофизиологично, халацион се различава от хордеолум по това, че халационите се формират в резултат на обструкция (запушване) на каналчетата на мастните жлези на клепача и натрупване на гранулационна тъкан, с развитие на стерилно (асептично) възпаление (с лимфоцити и липидни макрофаги), а не на инфекция, тоест халационите не са заразни.
При хордеолумите е налице пиогенно (гнойно) възпаление с левкоцити и некроза, като се образуват пустули (малки, ограничени кожни лезии).

Като цяло, халационът е с по-големи размери, по-малко болезнен и не е с толкова остро развитие, както е ечемикът.

Въпреки това обаче едното състояние може да доведе до развитие на другото — остро възпаление на хордеолум може евентуално да доведе до хроничен безболезнен халацион, докато при халациона може също да се наблюдава остра инфекция.

Клинична картина

Клинично, халационът обикновено се представя като безболезнена подутина (възелче) на клепача, развиваща се за няколко седмици до месеци.

Мейбомиевата киста обикновено има твърда консистенция, не се наблюдава еритем (зачервяване), няма флуктуация (вълнообразно движение на течност) и повишена чувствителност, въпреки че при големите по размер халациони може да е налице повишена чувствителност поради размера им.
Наблюдава се повишено сълзотечение и зачервяване на конюнктивата.

Много често халационът се бърка с хордеолум (ечемик на окото), като следните характеристики спомагат за разграничаване между двете състояния — пациентите с халацион имат единичен, неболезнен възел с твърда консистенция (в редки случаи множество възли), разположени в дълбочина на клепача, докато при пациентите с хордеолум (ечемик) лезията е болезнена и разположена по-повърхностно, обикновено в централната част на линията на очните мигли.

Халационите засягат по-често горния клепач, отколкото долния, поради по-големия брой и дължина на Мейбомиевите жлези в горния клепач.

Някои от засегнатите индивиди търсят медицинска помощ при влошаване на състоянието, тъй като халационът може да доведе до зрителни нарушения или дискомфорт, или може да се възпали, да стане болезнен или да се инфектира.

Често е налице анамнеза за предишни появи на конюнктивален гранулом, защото е налице тенденция за рецидивиране при предразположени индивиди.

Трябва да се вземат под внимание и други кожни изменения като акне, себореен дерматит, розацея или атопия.
Розацеята е заболяване, което често се асоциира с халацион, и при това състояние (розацея) се установяват специфични характеристики като еритем (зачервяване) на лицето, ринофима и други.

Симптоми като болка в очите, внезапна промяна в зрението, повторна поява на халацион на едно и също място, ограничени движение на очите, както и дифузен оток на клепача или лицето, насочват към диагноза, различна от халацион.

Диагноза

Диагнозата на халацион обикновено е клинична и в повечето случаи не изисква допълнителни изследвания.
Наличието на рецидивиращи симптоми или персистиращи (неизчезващи) лезии е индикация за извършването на допълнителни тестове.

Наличието на рецидивиращ халацион, особено ако се появява на същото място и то след успешно предишно дрениране, трябва да се счита за потенциално злокачествено състояние и е необходимо да се вземе биопсия.
Някои специалисти препоръчват биопсия и дренаж на всички халациони, независимо дали се развиват за първи път или са рецидивиращи.

Хистологичното изследване на биопсичния материал показва наличието на възпалителни клетки, както и на множество големи, изпълнени с липиди гигантски клетки тип "чуждо тяло".
Могат да бъдат открити и други мононуклеарни клетки, включително лимфоцити и макрофаги.

Въпреки че в повечето случаи не се установяват патогенни микроорганизми, възможно е при някои пациенти да се изолират бактерии като Staphylococcus aureus, Staphylococcus albus или други патогени.

Тънкоиглената аспирационна биопсия с последващо цитологично изследване може да потвърди диагнозата "халацион" и да изключи злокачествено заболяване.

Тестовете за изследване на зрението също са подходящи.

При изследването на мейбомиевите жлези с инфрачервени лъчи могат да се установят необичайно дилатирани (разширени) жлези, както и наличието на гъсти секрети.

Лечение

Въпреки че халационът не е спешно медицинско състояние, остро протичащ и възпален халацион може да мотивира пациента да потърси лечение по спешност.
Достатъчно е обаче консервативно лечение.

Антибиотици обикновено не са необходими, но трябва да се обмисли тяхното използване в случаите на вероятна първична или вторична инфекция.

В някои случаи се прави инцизия (разрез) и дренаж на лезията.

Много е важно халационът да не се изстисква и въобще се препоръчва да се докосва колкото се може по-малко.

Консервативно лечение

Консервативното лечение включва масаж на клепача, топли компреси, добра очна хигиена.

В над 50% от случаите консервативното лечение е достатъчно и халационът се резорбира напълно в рамките на няколко месеца.

Топлите компреси се използват за размекване на гъстите липидни секрети, като по този начин се улеснява отпушването на запушените каналчета на мастните жлези и дренирането на себума.
Компресите трябва да се поставят върху клепачите за 15 минути 2-4 пъти на ден.

Бебешки шампоан или почистващи кърпи за очи могат да се използват за почистване на миглите, за да се отстранят частиците, които блокират каналчетата на жлезите.

Особено полезни са продуктите, които съдържат хипохлорна киселина — естествен бактерициден и противовъзпалителен агент, образуван от левкоцитите.

Шампоаните против себорея могат да се използват и за почистване на веждите, за да се сведе до минимум рискът от запушване на жлезните канали от частиците на кожата, особено при пациенти със себореен дерматит и предшестващ блефарит.

Медикаментозно лечение

Ако консервативните методи не дадат ефект, прибягва се към медикаментозно лечение.

В повечето случаи локални или системни антибиотици не са необходими, защото халационът обикновено се развива вторично при наличието на стерилно възпаление.
При наличието на остра инфекция понякога се използват антибиотични капки или мехлеми за локално приложение, но при лечението на халацион не са особено ефективни.

Прилагането на тетрациклинови антибиотици (като доксициклин или миноциклин) при инфекциозен процес в продължение на 10 дни води до намаляване на възпалението.
Дългосрочната терапия с ниски дози тетрациклинови препарати често предотвратява появата на рецидиви.

Когато тетрациклини не могат да се използват поради алергия, фоточувствителност или стомашно-чревни проблеми, алтернатива е метронидазол.

За предотвратяване на хроничен възпалителен отговор, както и на остра неинфекциозна реакция, предизвикана от различни дразнители, може да се приложат локални кортикостероиди.

Ако няма данни за наличие на инфекция, интралезионно (вътре в лезията) инжектиране на кортикостероид (триамцинолон или метилпреднизолон) може да ограничи възпалението и може да доведе до регресия на халациона в рамките на няколко седмици.

Въпреки че инжектирането на кортикостероиди се разглежда като безопасен и ефективен метод при лечението на първична лезия, потенциалните усложнения включват:

1. хипопигментация;
2. локална атрофия;
3. перфорация на роговицата и травматична катаракта;
4. повишено вътреочно налягане;
5. потенциално обостряне на бактериални или вирусни инфекции;

Хирургично лечение

Ако консервативното и медикаментозното лечение не доведат до положителен резултат, се прибягва до хирургична интервенция.

Хирургичното лечение се осъществява от офталмолог, като не е необходимо след операцията пациентът да остава в болница.

Хирургичната интервенция се извършва под локална (местна) или обща анестезия (упойка).
Общата анестезия обикновено се прилага при деца, за да се гарантира, че те ще останат неподвижни и няма да се стигне до нараняване на окото.
Дискомфортът от убождането при въвеждането на анестетика се свежда до минимум с помощта на анестетичен крем, който се прилага локално.

Халационът може да бъде отстранен по 2 начина, в зависимост от размера на кистата.

При малките халациони се прилага кюретаж на кистата, като се прави малък разрез в задната част на клепача.
Отстраняването на малките по размер лезии не изисква поставяне на хирургични шевове, тъй като инцизията (разрезът) е в задната част на клепача и не остават видими козметични дефекти.

Грим може не трябва да се поставя поне 1 месец след операция.
Препоръчва се пациентите да не носят контактни лещи на засегнатото око в продължение на най-малко 8 седмици, за да се предотврати развитието на инфекция и потенциални усложнения.

По принцип хирургичната интервенция за отстраняване на халацион е безопасна процедура и усложнения се появяват много рядко, като потенциалните усложнения включват:

• инфекция;
• кървене;
• рецидивране на лезията;
• развитие на грануломи;

Възможни са също дефекти на клепача, кожни фистули и белези.

При рецидивиране на халациона е наложително да се направи биопсия, за да се изключи себацеен карцином.

При рутинен преглед 1 месец след проведеното лечение трябва да е налице регресия на халациона, без оток, зачервяване или други изменения. Ако халационът не се резорбира, ако възникне рецидив или се появят допълнителни симптоми, препоръчва се да се направят допълнителни изследвания за евентуалното развитие на злокачествено заболяване или друго състояние.

Усложнения

Потенциалните усложнения от халацион включват:

1. загуба на мигли;
2. деформация на клепача и други козметични деформации;
3. придружаващи инфекции, включително развитие на хордеолум (ечемик) или пресептален целулит;

Неправилното дрениране на халацион може да доведе до деформация на клепача, трихиаза (обръщане на миглите към роговицата или конюнктивата) и загуба на мигли.
Частично дрениран халацион може да доведе до развитие на гранулационна тъкан, пролабираща (преминаваща) през конюнктивата или кожата.

Ако халационът е с големи размери, може да настъпят зрителни нарушения.

Ако конюнктивалният гранулом засегне роговицата, може да възникне астигматизъм.

При приложение на кортикостероиди могат да възникнат различни усложнения, включително хипопигментация.

Рецидивиращ на същото място халацион понякога може да се симптом на себацеен карцином, макар в редки случаи.

Прогноза

Като цяло, прогнозата при халацион е благоприятна.

Рядко кистата е достатъчно голяма, за да увреди очната повърхност и да доведе до влошаване на зрението.
Ако все пак са налице зрителни нарушения, премахването на лезията би трябвало да доведе до решаване на проблема.