Клепачи (Palpebrae)

Клепачите (лат. palpebrae) се отнасят към допълнителните образувания на окото. Двата клепача - горният и долният, покриват отпред очната ябълка и я предпазват от изсушаване и попадане на чужди тела. Между свободните им ръбове се загражда клепачната цепка (rima palpebrarum), която завършва с два ъгъла - медиален и латерален (anguli oculi medialis et lateralis). Широчината на клепачната цепка е от 6 до 14 мм и дължина около 30 мм. При отворено положение клепачите пропускат светлинните лъчи.

Над горния клепач се разполага веждата (supercilium). Тя се намира по протежение на горния орбитален ръб и представлява гъсто разположени косми с еднопосочна ориентация. Функцията на веждите е свързана с предпазване от попадането на прах и капчици пот в окото.

Клепачите съдържат във вътрешността си фиброзна плочка (tarsus), която отвън е покрита с кожа, а от вътре с лигавица, наречена конюнктива (conjunctiva). При прехода на кожата в конюнктивата се формира клепачният ръб (margo palpebralis). Двата клепача са свързани в областта на медиалния (вътрешния) и латералния (външния) клепачен ъгъл, съответно в commissura palpebrarum medialis и в commissura palpebrarum lateralis. Тарзусите на двата клепача се захващат за орбитните ръбове посредством ligamenti palpebralia med. et lat. Латералният клепачен ъгъл е с по-голяма острота, а медиалния - с полулунно извиване. Навътре от вътрешния клепачен ъгъл се намира слъзното езерце - lacus lacrimalis, в чиято област се наблюдава възвишение (caruncula lacrimalis). В посока към слепоочията, от възвишението се открива конюнктивална гънка, която се нарича полулунна гънка (plica semilunaris) и е остатък от третия клепач.

Клепачите са съставени от две части: тарзална и орбитна част. Тарзалната им част е разположена от свободния ръб на клепачите до горната (съответно долната) част на тарзуса, където се оформя една успоредна на клепачния ръб кожна гънка. Орбитната част на клепачите започва от споменатата горна или долна гънка и завършва в орбитния ръб.

На свободния клепачен ръб се забелязват преден позакръглен кант с правоъгълен профил. Между тях се наблюдава интермаргинално пространство (spatium intermarginale) в предната част, на което са наредени 2-3 мигли (cilia). На горния клепач миглите са около 100-150 на брой, а на долния около 50-75. В тяхната основа се отварят мастни жлези - glandulae sebaceae (мастни жлези на Zeiss) и потни жлези на Moll. В задната част на клепачния ръб има около 30-40 отвора на каналчетата на Мейбомиевите жлези (glandulae tarsales), които се разполагат в тарзалните пластинки и представляват видоизменени мастни жлези.

Отвън навътре клепачите се състоят от следните слоеве:

• кожен и подкожен слой;
• мускулен слой;
• septum orbitale (fascia tarsoorbitalis);
• фиброзен скелет на клепачите (tarsus);
• конюнктива - tunica conjuctiva.

1. Кожата на клепачите е изключително тънка, а под нея се намира незначително количество подкожна мастна тъкан. Тя е хлабаво свързана с подлежащите тъкани.

2. Непосредствено под кожата се разполага орбикуларния мускул (m. orbicularis), който има орбитна и клепачна част. Мускулните влакна на орбитната му част започват от медиалната клепачна връзка, вървят успоредно на орбитните ръбове, заобикалят латералната клепачна връзка под формата на подкова и завършват в близост до медиалната клепачна връзка. Клепачната част е изградена от мускулни влакна, които се прехвърлят дъгообразно между вътрешната и външната клепачна връзка. Мускулните влакна, които са разположени по клепачния ръб, се наричат мускул на Riolan. При тяхното свиване става изтласкване на сълзата към слъзното езерце. При свиване на клепачната част на орбикуларния мускул се осъществява леко затваряне на клепачите (като при сън), а при контрахиране на орбитната част на мускула се получава силно свиване на клепачите.

3. Орбиталната преграда - septum orbitale, започва от свободните орбитни краища на тарзалните пластинки и се захваща за орбитните ръбове. Тя се състои от плътна фиброзна тъкан, която отделя клепачите от съдържимото на орбитата.

4. Фиброзният скелет на клепачите се състои от двата тарзуса, медиалната и латерална клепачна връзка и орбитната преграда. Тарзалните пластинки са изградени от плътна колагенна тъкан с хрущялна консистенция. Тарзусите имат лодковидна форма, като краищата им, които са обърнати към клепачните ръбове са праволинейни, а срещуположните им краища са дъговидни. Горният и долният тарзус се свързват чрез вътрешната и външната клепачна връзка. В тарзалните пластинки се разполагат Мейбомиевите жлези, чиито каналчета се отварят в spatium intermarginale. Те произвеждат мазен секрет, който смазва мигления кант и възпрепятства излизането на сълзи навън, предпазва клепачната кожа от мацерация, спомага за плътното прилепване на клепачите към окото и участва в състава на слъзния филм. Тарзалнит пластинки поддържат формата на клепачите.

5. Конюнктивата представлява лигавицата, покриваща вътрешната повърхност на клепача, която се прехвърля и върху очната ябълка. При това прехвърляне се формират горният и долен конюнктивални сводове (fornix conjunctivae superior et inferior). Конюнктивата се разделя на две части: tunica conjunctiva palpebrarum, която покрива вътрешната повърхност на клепача, и tunica conjunctiva bulbi, покриваща очната ябълка. Във вътрешния очен ъгъл конюнктивата образува добре изразена полулунна гънка - plica semilunaris conjunctivae, която е остатък от третия клепач, характерен за по-низшите класове гръбначни животни. Конюнктивата е изградена, подобно на лигавицата на устната кухина и носа, от многослоен плосък невроговяващ епител. Между епителните клетки, се намират множество чашковидни клетки, които отделя слузен секрет.

Моторната инервация на мускулите на клепачите се осъществява от n. oculomotorius (очедвигателен нерв) за мускула повдигач на горния клепач - m. levator palpebrae superioris, симпатикови влакна за мускула на Мюлер и n. facialis (лицев нерв) за орбикуларния мускул. Сетивната инервация се осъществява от клончета n. ophthalmicus - първи главен клон на троичния нерв (n. trigeminus).

Основната функцията на клепачите защитна. Чрез мигателни движения сълзата се разпределя равномерно по конюнктивата и роговицата, като по този начин се предотвратява изсъхването им, и очната ябълка се предпазва от попадане на чужди тела и преосветяване.