Клепачи (Palpebrae)

Клепачите се причисляват към придатъчния апарат на окото.

Горният и долният клепач покриват отпред очната ябълка и я предпазват от изсушаване и попадане на чужди тела.

При отворено положение клепачите позволяват навлизането и попадането на светлината върху окото.

Двата клепача се свързват в областта на вътрешния и външния клепачен ъгъл, съответно в commissura palpebrarum lateralis и commissura palpebrarum medialis, които са захванати за орбитните ръбове посредством ligamenti palpebralia med. et lat. Външният клепачен ъгъл се характеризира с по-голяма острота, а вътрешният - с полулунно извиване. Навътре от вътрешния клепачен ъгъл се намира слъзното езерце, известно като lacus lacrimalis. В областта на езерцето се наблюдава възвишение (caruncula lacrimalis). В посока към слепоочията, от възвишението се открива конюнктивална гънка, която се нарича полулунна гънка (plica semilunaris) и е остатък от третия клепач.

С двата си свободни края клепачите оформят клепачна цепка (rima palpebrum), която има широчина от 6 до 14 мм и дължина около 30 мм.

Клепачите се състоят от две части: тарзална и орбитна част. Тарзалната част на клепачите се разполага от свободния ръб на клепачите до горната (съответно долната) част на тарза, където се получава една успоредна на клепачния ръб кожна гънка. Орбитната част на клепачите започва от споменатата горна или долна гънка и завършва в орбитния ръб.

Над горния клепач се разполага веждата (supercilium). Тя се намира по протежение на горния орбитален ръб и представлява гъсто разположени косми с еднопосочна ориентация. Функцията на веждите е свързана с предпазване от попадането на прах и капчици пот в окото.

На свободния клепачен ръб се забелязват преден позакръглен кант с правоъгълен профил. Между тях се наблюдава интермаргинално пространство (spatium intermarginale) в предната част, на което са наредени 2-3 мигли (cilia). На горния клепач миглите са около 100-150 на брой, а на долния около 50-75.

В задната част на клепачния ръб има около 25-35 отвора на каналчетата на Мейбомиевите жлези, които се разполагат в тарзалните пластинки и представляват видоизменени мастни жлези. Около корените на миглите се намират мастни жлези на Zeiss и потни жлези на Moll.

Отвън навътре клепачите се състоят от следните слоеве:
• кожен и подкожен слой;
• мускулен слой;
• septum orbitale (fascia tarsoorbitalis);
• фиброзен скелет на клепачите (tarsus);
• конюнктива

Кожата на клепачите е изключително тънка и под нея се намира незначително количество подкожна мастна тъкан. Тя е хлабаво свързана с подлежащите тъкани.

Непосредствено под кожата се намира орбикуларния мускул (m. orbicularis), който има орбитна и клепачна част. Мускулните влакна на орбитната част на орбикуларния мускул започват от вътрешната клепачна връзка, вървят успоредно на орбитните ръбове, заобикалят външната клепачна връзка под формата на подкова и завършват в близост до вътрешната клепачна връзка. Клепачната част е изградена от мускулни влакна, които се прехвърлят дъгообразно между вътрешната и външната клепачна връзка. Мускулните влакна, които са разположени по клепачния ръб, се наричат мускул на Riolan. При тяхното свиване става изтласкване на сълзата към слъзното езерце. При свиване на клепачната част на орбикуларния мускул се осъществява леко затваряне на клепачите (като при сън), а при контрахиране на орбитната част на мускула се получава силно свиване на клепачите.

Фиброзният скелет на клепачите се състои от двата тарза, вътрешната и вънпната клепачна връзка и орбитната преграда. Тарзалните пластинки са изградени от плътна колагенна тъкан с хрущялна консистенция. Тарзусите имат лодковидна форма, като краищата им, които са обърнати към клепачните ръбове са праволинейни, а срещуположните им краища са дъговидни. Горният и долният тарзус се свързват чрез вътрешната и външната клепачна връзка. В тарзалните пластинки се разполагат Мейбомиевите жлези, чиито каналчета се отварят в spatium intermarginale. Те произвеждат мазен секрет, който смазва мигления кант и възпрепятсва излизането на сълзи навън, предпазва клепачната кожа от мацерация, спомага за плътното прилепване на клепачите към окото и участва в състава на слъзния филм. Тарзалнит пластинки поддържат формата на клепачите.

Орбиталната преграда започва от свободните орбитни краища на тарзалните пластинки и се захваща за орбитните ръбове. Тя се състои от плътна фиброзна тъкан, която отделя клепачите от съдържимото на орбитата.

Двигателната инервация на клепачите се осъществява от n. oculomotorius за мускула повдигач на горния клепач, симпатикови влакна за мускула на Мюлер и n. facialis за орбикуларния мускул. Сетивната инервация се осъществява от клончета на троичния нерв.

Функцията на клепачите е основно защитна. Чрез мигателни движения сълзата се разпределя равномерно по роговицата и конюнктивата, като по този начин се предотвратява изсъхването им. Чрез мигателните движения очната ябълка се предпазва от попадане на чужди тела и преосветяване.