Хордеолум и халацион МКБ H00

Включените в това МКБ хордеолум (ечемик на окото) и халацион представят локализирани подутини на клепача или по протежение на клепачния ръб.

Те могат да бъдат болезнени или да доведат до дискомфорт, но рядко водят до сериозни усложнения, като в повечето случаи ще отшумят от само себе си.

В някои случаи може да е много трудно да се направи разграничаване между халацион и ечемик на окото.

Всеки може да развие халацион или хордеолум (ечемик), но наличието на блефарит увеличава риска за развитие на една от двете лезии.
Други рискови фактори за развитие на ечемик или халацион включват:

• анамнеза за халацион или ечемик в миналото;
• наличието на кожни заболявания като акне розацея или себореен дерматит;
• съпътстващи системни заболявания — например диабет;

Халацион:

Халационът, познат и като конюнктивален гранулом и Мейбомиева киста, представлява подутина (възелче), която се образува в резултат на възпаление и обструкция (запушване) на мастните жлези на клепача (най-често мейбомиевите жлези), като не се установява инфекция.

За разлика от ечемика на окото, халационът обикновено не е болезнен.
С увеличаване на размерите на халациона, клепачът може да се зачерви, да се подуе и да стане чувствителен на допир.
В някои случаи е възможно да възникнат зрителни нарушения.

Халционите могат да се появят както на горния, така и на долния клепач.

При мейбомиевата киста няма инфекциозен процес, а е налице вторично грануломатозно възпаление.

Ако вътрешен ечемик не се лекува правилно, той може да прогресира до халацион.

При около 25% от халационите не се установяват никакви симптоми и лезиите отшумяват, без да е необходимо лечение.

В някои случаи обаче може да са налице клинични прояви:

• ограничено зачервяване;
• подуване;
• повишена чувствителност;

Понякога халационът може да причини подуване на целия клепач.

По-големите по размер халацион могат да предизвикат зрителни нарушения.

Хордеолум (ечемик на окото):

Хордеолум, известен още и като ечемик на окото, представлява малка, червена, болезнена подутина, която се развива в основата на миглите или от вътрешната страна на клепача.

Повечето хордеолум се развиват в резултат на бактериална инфекция (обикновено стафилококова).

Има 2 вида хордеолуми — външен и вътрешен.

• Външен ечемик — развива се в основата на миглите, като повечето са резултат от инфекция на мигления фоликул;
• Вътрешен ечемик — развива се от вътрешната страна на клепачите, като повечето са резултат от инфекция на мастна жлеза на клепача.
  Понякога ечемикът е придружен от целулит на клепача.

Клинична картина

Симптомите при ечемик първоначално включват повишена чувствителност на клепачите и зачервяване на засегнатата област, както и дразнене на очите.

След това се появява червена подутина по ръба на клепача (най-често) в основата на миглите, обикновено с наличието на централно разположено гнойно връхче.

В рамките на 2 до 4 дни лезията се разкъсва и нейното съдържимо (най-често гной) изтича, което облекчава болката.

Други симптоми на хордеолум включват:

1. чувствителност към светлина;
2. образуване на корички по ръба на клепача;
3. сълзене на окото;
4. усещане за чуждо тяло в окото;

Разграничаването между халацион и хордеолум понякога е трудна задача.

Ечемикът е зачервен и много болезнен. Често се появява на ръба на клепача, като обикновено е резултат от инфекция на миглените фоликули. Понякога засяга целия клепач.

Халционът обикновено не е болезнен. Представлява възелче, което обикновено се развива по-назад от клепачния ръб в сравнение с ечемика. Рядко е налице подуване на целия клепач.

Диагноза

Диагнозата на хордеолум (ечемик на окото) и халациона е клинична, въпреки че през първите 2 дни те могат да бъдат клинично неразличими.

Тъй като вътрешен ечемик се развива рядко, обикновено не се подозира, освен ако възпалението не е тежко или пациентът има треска.

Наличието на хроничен халацион, който не реагира на лечение, изисква да се направи биопсия, за да се изключи злокачествено заболяване.

Много е важно халационът и ечемикът да не се изстискват или пукват насила, тъй като има риск от разпространение на инфекцията към околните тъкани.

Освен това е не трябва използвате грим за очи или контактни лещи, докато се провежда лечението.

Лечение

Лечението на халацион или ечемик включва 1 или повече от следните методи:

Tопли компреси:

Третирането на лезията с топли компреси в продължение на 10-15 минути, 3 до 6 пъти на ден, спомага за размекване на секрета в мастните жлези на клепача и улеснява неговото дрениране.
Може да се приложи лек масаж около халациона или ечемика, което ще спомогне за дренирането.

Aнтибиотични средства:

Използват се антибиотични мехлеми, а при по-сериозни случаи на инфекция и системни антибиотици.

Кортикостероиди:

За намаляване на възпалението при халацион понякога са необходими кортикостероиди.

Хирургично лечение:

Ако халационът или хордеолумът не реагират на проведеното лечение или доведат до зрителни нарушения, може да се прибегне до хирургична интервенция.

Процедурата се извършва от офталмолог под локална анестезия.

Ако халационът рецидивира на същото място, необходимо е да се направи биопсия, за да се изключи злокачествено заболяване.

Превенция

Превенцията на хордеолум и халацион включва:

• Не търкайте очите си — ако трябва да докосвате очите си, първо измийте ръцете си;
• Защитете очите си от прах и други вредни въздействия, когато това е възможно.
  Например носете предпазни очила при извършването на някои домакински дейности.
• Подменяйте очния грим, особено спиралата за мигли, поне на всеки 6 месеца, тъй като има риск от развитие на бактерии в грима;
• Ако често се появява халацион или хордеолум, можете да измивате клепачите си редовно с шампоан за бебета и топла вода;
• Всяко възпаление или инфекция на клепачите трябва да се лекува незабавно;

Подробна информация за епидемиологията, причините за развитие, патофизиологията, клиничните прояви и лечението на хордеолум и халацион ще откриете при:

• Хордеолум и други дълбоки възпаления на клепача МКБ H00.0
• Халацион МКБ H00.1