Блефарит МКБ H01.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Блефаритът представлява възпалително заболяване на клепачните ръбове. Заболяването обикновено протича хронично и най-често се проявява под две форми, а именно прост блефарит и язвен блефарит.

Своевременната диагноза, установяване на етиологията и предприемане на съответните мерки за индивидуална терапия и комплексен подход значително намаляват рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения, асоциирани с болестта. Лечението често включва локални средства, съдържащи антибиотици, кортикостероиди, изкуствени сълзи и други.

Причини и рискови фактори

Причините за появата на блефарит са разнообразни, като влиянието на определени рискови фактори значително повишава вероятността от развитие на възпалението.

Сред най-честите причини за блефарит се включват:

• нарушена функция на мейбомиевите жлези: най-честата причина за развитие на блефарит е дисфункция на мейбомиевите жлези, в резултат от което жлезите не отделят достатъчно секрет или секретът е с променена консистенция, в резултат от което настъпва възпалителен процес, сухота в очите, запушване и други. Невроендокринни нарушения в организма могат да доведат до дисфункция на мастните жлези на космения фоликул, което от своя страна може да се прояви под формата на хиперсекреция или задръжка на секрета
• инфекция: бактериални инфекции в областта на окото, най-често причинители от различни видове стафилококи, колонизиращи основата на миглите, могат да причинят развитие на инфекциозен блефарит. Инфектиране с някои видове акари (например demodex folliculorum) може да стане причина за развитие на хроничен и резистентен на стандартната терапия блефарит
• кожни заболявания: редица кожни заболявания, включително себорея, розацея, контактен дерматит, някои видове екзема могат да причинят развитието на блефарит
• алергия: алергична реакция към използвани козметични средства, капки за очи, прах за пране, полени, замърсявания от околната среда и други може да стане причина за развитие на блефарит

Редица фактори могат да повишат риска от развитие на блефарит, включително напреднала възраст, синдром на сухото око, фамилна предразположеност към кожни проблеми, некоригирани или лошо коригирани рефракционни аномалии, лоша хигиена и хранене, хиповитаминози, обменни нарушения, професионални вредности, продължителна работа с компютър и други.

Симптоми и усложнения

Клиничното протичане при блефарит показва някои особености в зависимост от възрастта на пациента, етиологията на процеса, особеностите на заболяването и редица други фактори.

Сред основните симптоми при блефарит се включват зачервяване, подуване, дразнене в областта на клепачните ръбове, сърбеж и парене на очите, усещане за пясък в очите, сухота или прекомерно сълзене. Възможно е слепване на клепачите рано сутрин след сън, наличие на корички, люспи, налепи в основата на миглите, окапване на миглите или промяна в техния растеж.

Различават се следните основни форми на блефарит:

• преден блефарит: засяга външната част на клепачите, в основата на растежа на миглите, като най-често има бактериална етиология или се дължи на подлежаща себорея
• заден блефарит: при тази форма процесът засяга вътрешния ръб на клепача, в областта на мейбомиевите жлези, като е свързан с нарушена функция на жлезите, често е налице и синдром на сухото око
• прост блефарит: характеризира се със зачервяване и леко задебеляване на клепачните ръбове, както и с умерен сърбеж. По клепачния ръб често се намират мазни люспи, под които след премахването им се открива зачервена и изтънена кожа. Болните се оплакват от сърбеж, чувствителност към светлина и прах, невъзможност за продължително четене
• язвен блефарит: дължи се на инфекция със стафилококи, като възпалителният процес се локализира в мигления фоликул. Около миглите се образуват жълто-кафяви корички, които при опит да се премахнат предизвикват и изпадане на миглите
• ангуларен блефарит: тази форма се причинява от диплобацила на Morax-Axenfeld и се характеризира с оток и зачервяване на клепачната кожа, клепачните ръбове и конюнктивата в областта на външния и вътрешния ъгъл на клепачите. Заболяването се съпровожда със сълзотечение и парене на очите

При липса на лечение, неглижиране на оплакванията или неподходяща и непълна терапия могат да се развия различни по вид и тежест усложнения, включително хроничен конюнктивит, ечемик, халазион, кератит, окапване на миглите, задебеляване на мигления ръб, инфекция на слъзоотводящите пътища, язва на роговицата и други.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при блефарит често е клинична, като опитните специалисти лесно разпознават състоянието.

Изследвания и обстоен очен преглед се налагат с цел установяване на етиологията на процеса и последващо оптимизиране на лечението:

• разпит: обстоен разпит за вида, тежестта и особеностите на оплакванията, оценка на налични рискови фактори, наличие на подлежащи заболявания, прием на лекарства, използване на различна козметика и други
• очен преглед: подробният очен преглед включва инспекция на ръба на клепачите на двете очи за установяване на зачервяване, разширяване на кръвоносните съдове, наличие на секреция, лющене и други пормени. За установяване на запушване на жлезите или промени в секрета се прилага лек натиск върху мейбомиевите жлези. При съмнения за синдром на сухото око се извършва оценка на сълзите
• други изследвания: при атипично протичане, съмнения за усложнения и други може да се наложи микроскопско изследване на мигли (при съмнения за акари), микробиологично изследване на секрет от клепачите (при бактериална инфекция), тест за алергии, оценка на състоянието на кожата (особено при наличие на подлежаща розацея, себорея, дерматит и други)

При диференциалната диагноза е важно различаване на блефарит от някои други очни заболявания, включително конюнктивит, ечемик, блефароконюнктивит, херпесна инфекция, псориазис на клепачите и други.

Лечение

Лечението при блефарит се състои в лечение на етиологичния фактор, довел до появата му, подходяща хигиенна грижа за клепачите и симптоматична терапия. Следва да се има предвид, че състоянието често показва склонност към хронично протичане и рецидивиране, поради което хигиенните мерки и профилактика следва да заемат централно място.

Най-общо лечението при блефарит включва:

• подходяща хигиена: за втечняване секрета на мейбомиевите жлези могат да се прилагат топли компреси (при липса на противопоказания и след консултация с лекаря). Клепачите следва внимателно да се почистват регулярно с тампон, напоен с физиологичен разтвор, дестилирана вода или специални измивни продукти. За улеснение изтичането на секрета може да се прилага локален лек масаж на клепачите с натиск към ръба
• антибиотици: при данни за бактериална инфекция се прилагат локални антибиотични средства (капки, маз, разтвор), докато при тежки форми може да се наложи перорален прием, най-често на препарати от групата на тетрациклините и макролидите
• кортикостероиди: лечението с кортикостероиди следва да бъде строго наблюдавано, като най-често се прилагат локално
• други мерки на лечение: може да се наложи приложение на изкуствени сълзи, противопаразитни средства, противовирусни агенти (при херпесна инфекция), промени в храненето в случай на хиповитаминоза. При определени случаи може да се наложи лазерна терапия, главно при запушване на мейбомиевите жлези

Блефаритът обикновено има доброкачествено протичане, но тенденция към хронифициране и рецидиви. При провеждане на индивидуална, комплексна терапия и стриктно наблюдение прогнозата обикновено е отлична, докато при неглижиране или неподходящо, недостатъчно лечение могат да се развият различни по вид и тежест дългосрочни усложнения.

Изображения: freepik.com