Неинфекциозни дерматози на клепача МКБ H01.1

Към неинфекциозните дерматози на клепача спадат заболаванията алергичен дерматит, контактен дерматит, екзематозен дерматит, дисковиден лупус еритематодес и ксеродерма.

Алергичният и контактен дерматит на клепача могат да бъдат причинен от различни алергени- грим, продукти за нокти, продукти за коса, кремове, шампоани, някои лекарства, прилагани локално или системно (бета-блокери), някои растения (бръшлян, отровен дъб, смрадлика), домакински спрейове, инсектициди или формалдехид. Клиничната картина на заболяването включва еритем (зачерваване), подуване, сърбеж и парене на клепача. Диагнозата се поставя след подробно снета анамнеза, щателен преглед на болния и кожно-алергична проба. Кожно-алергичната проба служи за доказване на конкретния алерген. След доказването на алергена чрез кожно-алергичната проба, е необходимо прекратяване контактът на болния с него. Лечението на алергичния и контактен дерматит на клепача се осъществява с употребата на кортикостероиди или калциневринови инхибитори.

Дисковидния лупус еритематозус е доброкачествено, автоимунно заболяване на кожата. Докато лицето, торса и крайниците често са засегнати, участието на клепачите е нещо необичайно и често представя като диагностичен проблем. Хистологично заболяването се изявява с хиперкератоза на епитела, базално-клетъчна вакуолизация, телеангиектазии на субстанция проприа, лихеноидни инфилтрати и дермално възпаление. Клиничната картина на диксовидния лупус еритематозус на клепача включва очертани, ярки рязко ограничени папули и плаки, оток и хиперкератоза. Диагнозата се поставя чрез лабораторни изследвания и хистология. Лечението включва носене на слънчеви очила, локално или ситемно прилагане на кортикостероиди, антималарици, дапсон, метотрексат, азатиоприн или талидомид.

Диагнозата неинфекциозни дерматози на клепача се поставя при съвместната работана офталмолог и дерматолог.