Вродена птоза МКБ Q10.0

Като вродена птоза се означава спадане на клепача, което се забелязва веднага след раждането. Аномалията е известна още като птоза на клепача или блефароптоза. При този дефект горният клепач пада до състояние, което е по-ниско от нормалното. При тежки случаи на птоза, спадането на клепача може да покрие изцяло или частично зеницата и зрението да бъде намалено (амблиопия).

В повечето случаи вродената птоза се характеризира със засягане само на едното око (едностранна птоза на клепача).

Вродената птоза на клепача се предава по автозомно-доминантен път и понякога се комбинира с други вродени очни аномалии. Съпровожда се със съкращаване на мускулите на веждата и челото, с компенсаторен тортиколис.
Принудителната поза на главата назад и съкращението на челния мускул обикновено не позволяват да се развие амблиопия при едностранна птоза и обезпечават двуочно зрение.

Птозата може да бъде изолирана или съчетана в 10 % от случаите с парализа само на горния прав мускул или на всички мускули, инервирани от n. oculomotorius. Тя може да се придружава от блефарофимоза или други инервационни аномалии.

Макар и рядко, се наблюдава синкинетична птоза като проява на синдрома на Marcus-Gunn. При него се наблюдава едностранна птоза, при която при разтваряне на долната челюст птозираният клепач се повдига даже повече от клепача с нормално положение.

При вродената птоза лечението е оперативно. Ако се касае за тежка птоза, при която клепачът покрива изцяло зеницата, за да се избегне развитието на амблиопия, се препоръчва операция през първата година след раждането. Ако птозата е лека, не пречи на зрението, представлява само козметичен дефект, операцията се отлага за годините след пубертета, когато лицевият череп и орбитите са завършили своето развитие.