Ксантелазма на клепача МКБ H02.6

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Ксантелазмата представлява жълта плака, разположена в близост до вътрешните ъгли на клепачите, като по-често се локализира по горните клепачи. Това е най-честият вид кожен ксантом или форма на холестеролово натрупване.

Обикновено е безобидно, безболезнено, но поради естетични притеснения пациентите търсят медицинска помощ. Среща се при около един процент, като засяга лица на възраст от 20 до 70 години, най-често между 35 и 50 години.

Причини и особености

Ксантелазма на клепача се свързва с повишени плазмени нива на липидите. Често се срещат при пациенти с тип II хиперлипидемия. Хистологично са изградени от хистиоцити с мастни включвания, състоящи се от естерифициран холестерол. Откриват се по-често при жените с пик на възникване през четвърто и пето десетилетие, като най-засегнати са жените от азиатски и средиземноморски произход.

Сред най-често обсъжданите причини и рискови фактори за поява на ксантелазми се включват:

• висок холестерол: хиперхолестеролемия, различни нарушения на липидния профил (висок общ холестерол, високи триглицериди, високи маркери и съотношения, насочващи към проблеми), фамилна хиперхолестеролемия и други
• диабет и хипертония: захарният диабет, главно тип 2, особено при дългогодишно протичане и лош контрол, както и високото кръвно налягане могат да предразположат към поява на ксантелазми
• проблеми с теглото: наднормено тегло и затлъстяване се асоциират с риск от влошаване на липидния профил, хронично тлеещо възпаление, повишен сърдечно-съдов риск и съответно се асоциират с по-висок честота на ксантелазми
• болести на щитовидната жлеза: хипофункцията на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) се асоциира с повишен риск за поява на ксантелазми
• вредни навици: тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, употреба на забранени субстанции също могат да повишат риска от ксантелазми

Около 50 процента от лицата с ксантелазми имат влошен липиден профил и висок холестерол. При останалите не се откриват нарушения в липидната обмяна, въпреки това при всички се наблюдава повишен риск от развитие на атеросклероза, високо кръвно и повишен сърдечно-съдов риск (сърдечна недостатъчност, инфаркт на миокарда, инсулт) в дългосрочен план.

Симптоми

Клиничното протичане при ксантелазми на клепача е характерно, като лезиите не са болезнени, не крият особен риск от усложнения, не причиняват дискомфорт. Основните съображения са от естетическа гледна точка, което става причина за посещение на специалист и предприемане на мерки за тяхното отстраняване.

Ксантелазмите могат да бъдат меки, полутвърди и твърди. Често те са симетрични като могат да засегнат и четирите клепача на двете очи. Показват тенденция към сливане и увеличаване на своите размери с времето.

След появата си, плаките често се увеличават по размер, като липсата на лечебни мерки и промени в начина на хранене и нивата на холестерола се асоциира с повишен риск от влошаването им и разрастването на размерите им. Тези образувания като цяло не засягат функционирането на клепачите, но понякога може да доведат до птоза (в случаите на много големи по размери лезии).

При половината индивиди с ксантелазма се откриват нарушения в липидния метаболизъм, включително фамилна дислипопротеинемия, фамилна хипертрилицеридемия, дефицит на липопротеин липаза, диабет. Наличието на тези подлежащи заболявания често води до някои характерни оплаквания, като в хода на прогресията им могат да се появят и ксантелазми.

Диагноза

Диагнозата при ксантелазма на клепача не е трудна, като най-често се използват следните диагностични методи за потвърждаване на състоянието и различаване от някои идентично протичащи заболявания:

• разпит и преглед: обстоен разпит за вредни навици, подлежащи заболявания (чернодробни, сърдечно-съдови, автоимунни, на щитовидната жлеза и други), други оплаквания в комбинация с общ физикален преглед за оценка на общото състояние. Характерният външен вид на ксантелазмите обикновено насочва специалистите към диагнозата
• лабораторни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания с проследяване нивата на HDL холестерола, LDL холестерола, триглицеридите, общия холестерол и някои други показатели. За подпомагане на диференциалната диагноза могат да се проследят някои маркери на възпалението, чернодробните ензими, хормоните на щитовидната жлеза
• оценка на щитовидната жлеза и черния дроб: при съмнения за подлежаща патология на тиреоидеята или черния дроб може да се наложи ехографското им изследване
• биопсия: хистологичен анализ след ексцизия се налага при съмнения за неопластичен процес

Диференциална диагноза се прави с фамилна хиперхолестеролемия тип IIa и IIb, фамилна бета дислипопротеинемия тип III, фамилна хипертриглицеридемия тип IV, грануломатоза на Wegener, ксантом и други.

Лечение

Макар и безобидни, ксантелазмите изискват лечение, тъй като не могат да се самоограничат и изчезнат без външна намеса.

Терапевтичният подход при ксантелазми на клепача се определя строго индивидуално, като най-често се предприемат мерки за тяхното отстраняване с помощта на различни лечебни техники в комбинация с мерки за овладяване на влошения липиден профил или мерки за превенция на възможни усложнения, за които появата на ксантелазми предвещава.

Опциите за лечение включват:

• отстраняване на ксантелазмите: най-често се използва криотерапия (лечение с ниски температури), като други опции на избор са лазерна терапия, лечение с висока температура, химически пилинг, радиочестотна електролиза и други. Следва да се имат предвид някои рискове, развиващи се вследствие на терапията, включително формиране на белези, промени в цвета на кожата, болка, промени в позицията на клепачите и други
• лекарствена терапия: при установяване на високи нива на холестерола е необходимо предприемане на подходяща терапия за лечение на хиперхолестеролемията, като сред най-често назначаваните препарати са тези от групата на статините
• общи мерки: промени в хранителния режим, прием на повече плодове и зеленчуци, зърнени храни и полезни мазнини, редукция на теглото при наднормено тегло и затлъстяване, лечение на подлежащи заболявания

Профилактиката на болестта включва редовни лабораторни изследвания с проследяване нивата на холестерола и триглицеридите, подобряване на хранителния режим с ограничаване на вредните мазнини и богати на бързи въглехидрати храни, повишаване на двигателната активност, редукция на стреса.

Прогнозата като цяло е добра, но следва да се има предвид, че в около 40 процента от случаите след отстраняване на ксантелазмите последните показват склонност към рецидив. По-висок риск от рецидив е налице при наличие на множество и големи по размери ксантелазми със засягане на четирите клепача на двете очи.

Изображения: Oleg Tymofii, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Заглавно изображение: Klaus D. Peter, Wiehl, Germany, CC BY 3.0 DE, via Wikimedia Commons