Тракционно отлепване на ретината МКБ H33.4

Тракционното отлепване на ретината е вторият най-често срещан тип на отлепване на ретината. При вторичното тракционно отлепване на ретината, контрактилни витреоретинални, епиретинални, интраретинални или субретинални мембрани издърпват нервносензорната ретина далеч от ретиналния пигментен епител (РПЕ). РПЕ-клетки са основна съставна част на тези мембрани. Доказано е, че количеството на РПЕ-клетки в кухината на стъкловидното тяло, корелира с големината на ретиналното отлепване.

Причините за тракционно отлепване на ретината са проникваща травма на окото, пролиферативна сърповидна ретинопатия, ретинална венозна оклузия и пролиферативна диабетна ретинопатия.

Клинически, заболяването се изявява с появата на дефекти на зрителното поле. Зрителните нарушения прогресират бавно и могат да се задържат месеци или години. Диагнозата се поставя след щателен очен преглед. Изследват се зрителната острота, осъществява се преглед с офталмоскоп и биомикроскоп. В диференциално диагностичен план трябва да се имат предвид следните състояния: епимакуларна мембрана, ексудативно отлепване на ретината, регматогенно отлепване на ретината, ретинопатия при недоносени, ретинопатия при хемоглобинопатии.

Лечението на тракционното отлепване на ретината е хирургично. Прогнозата на заболяването зависи от причината довела до неговата поява. Ако макулата не е засегната от отлепването, прогнозата е сравнително добра.