Отлепване и разкъсване на ретината МКБ H33

› Въведение

› Видове

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Отлепването и разкъсването на ретината представляват група очни заболявания, при които се нарушава нормалното положение или целостта на ретината (светлочувствителната тъкан, покриваща вътрешната повърхност на окото). Нелекувани, тези състояния могат да доведат до трайно увреждане на зрението и дори до слепота. Най-характерните симптоми са внезапна поява на светлинни проблясъци, плаващи мътнини и усещане за "завеса" пред окото. Ранната диагноза и навременното лечение са от решаващо значение за запазване на зрителната функция.

Видове

Отлепването и разкъсването на ретината обхващат няколко състояния, които се различават по механизма на възникване, причините, клиничното протичане и подхода към лечението:

• отлепване на ретината с ретинално разкъсване: най-честата форма, известна още като регматогенно отлепване на ретината. Възниква, когато през разкъсване в ретината прониква течност от стъкловидното тяло, което води до постепенното ? отделяне от подлежащите тъкани. Това е спешно офталмологично състояние, което обикновено изисква хирургично лечение
• ретиносхизис и ретинални кисти: ретиносхизисът представлява разслояване на отделните слоеве на ретината, без тя да се отделя напълно от подлежащия пигментен епител. В някои случаи могат да се образуват малки кистозни кухини (ретинални кисти). Състоянието често протича безсимптомно, но при определени пациенти може да прогресира и да увеличи риска от развитие на отлепване на ретината
• серозно (ексудативно) отлепване на ретината: развива се вследствие натрупване на течност под ретината без наличие на разкъсване. Причините могат да бъдат възпалителни заболявания, съдови нарушения, вътреочни тумори или някои системни заболявания
• разкъсвания на ретината без отлепване: представляват единични или множествени дефекти в ретината, при които все още не е настъпило отделяне на ретината. При своевременно откриване могат успешно да бъдат лекувани с лазерна фотокоагулация или криотерапия, което значително намалява риска от развитие на отлепване
• тракционно отлепване на ретината: възниква вследствие механично издърпване на ретината от фиброзни или фиброваскуларни мембрани. Най-често се наблюдава при пролиферативна диабетна ретинопатия, след очни травми или при други заболявания, водещи до образуване на съединителна тъкан в стъкловидното тяло
• други форми на отлепване на ретината: включват по-редки състояния, които не попадат в основните категории, както и случаи с комбинирани механизми на възникване

Точното определяне на вида на отлепването или разкъсването на ретината е от съществено значение, тъй като изборът на лечение и прогнозата зависят пряко от механизма на възникване и степента на засягане на ретината.

Причини и рискови фактори

Отлепването на ретината представлява отделяне на невросензорната ретина от подлежащия пигментен епител, което нарушава нейното кръвоснабдяване и функция. В зависимост от механизма на възникване причините могат да бъдат различни.

Най-честата форма е регматогенното отлепване на ретината, при което през разкъсване или отвор в ретината прониква течност от стъкловидното тяло и предизвиква нейното отделяне.

Други форми са тракционното отлепване, причинено от свиване на фиброзни мембрани, които издърпват ретината, и ексудативното (серозно) отлепване, при което под ретината се натрупва течност без наличие на разкъсване.

Рискът от развитие на отлепване на ретината се увеличава при наличие на един или повече от следните фактори, а именно напреднала възраст, висока степен на късогледство (миопия), задно отлепване на стъкловидното тяло, дегенеративни промени в периферната ретина (например решетъчна дегенерация), предходно отлепване на ретината на едното око, фамилна обремененост, очни травми, предишни очни операции, особено операция на катаракта, пролиферативна диабетна ретинопатия, възпалителни заболявания на окото, вътреочни тумори, някои системни заболявания, включително тежка артериална хипертония и автоимунни заболявания.

Макар част от рисковите фактори да не могат да бъдат предотвратени, редовните профилактични очни прегледи при хора с повишен риск позволяват ранно откриване на ретинални разкъсвания и други промени, преди да се развие отлепване на ретината.

Симптоми

Симптомите на отлепването на ретината зависят от вида, размера и локализацията на отлепването, както и от това дали е засегната макулата (централната част на ретината, отговорна за най-ясното зрение). В повечето случаи състоянието е безболезнено, но изисква спешна оценка от офталмолог.

Най-характерните симптоми включват внезапна поява на множество плаващи мътнини пред окото, светлинни проблясъци (фотопсии), сянка или усещане за "завеса", която постепенно закрива част от зрителното поле, намаляване на зрителната острота, стесняване на периферното зрително поле, изкривяване на образите (метаморфопсия) или замъглено зрение.

При регматогенното отлепване симптомите често започват внезапно със светкавици и плаващи мътнини, последвани от поява на сянка в зрителното поле.

При тракционното отлепване зрението обикновено се влошава постепенно в продължение на седмици или месеци, без да има изразени светлинни проблясъци.

При ексудативното отлепване основните симптоми са замъглено зрение и постепенно намаляване на зрителната острота, като светкавиците и плаващите мътнини са по-слабо изразени или липсват.

Всяка внезапна поява на светкавици, множество нови плаващи мътнини, усещане за "завеса" пред окото или рязко влошаване на зрението налага незабавен преглед от офталмолог.

Усложнения

Отлепването на ретината е спешно офталмологично състояние, което при липса на своевременно лечение може да доведе до трайно увреждане на зрението. Продължителното отделяне на ретината прекъсва нейното нормално хранене и води до необратими промени във фоторецепторите.

Възможните усложнения включват трайно намаляване на зрителната острота, необратима загуба на централното зрение при засягане на макулата, стесняване на зрителното поле, хронично отлепване на ретината, пролиферативна витреоретинопатия, повторно отлепване на ретината след проведено лечение, кръвоизлив в стъкловидното тяло, вторична глаукома, катаракта, атрофия на очната ябълка.

Колкото по-дълго ретината остане отлепена, толкова по-малка е вероятността зрителната функция да бъде напълно възстановена, дори при успешно хирургично лечение.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при отлепване на ретината се поставя въз основа на характерните симптоми и подробен офталмологичен преглед. Основната цел е да се потвърди наличието на отлепване, да се определи неговият вид, локализация и обхват, както и да се установи евентуалната причина.

Основните диагностични методи включват изследване на зрителната острота, изследване на зрителното поле, офталмоскопия след разширяване на зеницата, биомикроскопия с индиректна леща, оптична кохерентна томография, ултразвуково изследване, флуоресцеинова ангиография.

При необходимост могат да бъдат извършени допълнителни лабораторни изследвания или образна диагностика за установяване на системни заболявания, възпалителни процеси или вътреочни тумори, довели до отлепването на ретината.

Отлепването на ретината трябва да бъде разграничено от други очни заболявания, които могат да причинят внезапно намаляване на зрението, плаващи мътнини, светлинни проблясъци или дефекти в зрителното поле.

Диференциалната диагноза включва задно отлепване на стъкловидното тяло, разкъсване на ретината без отлепване, кръвоизлив в стъкловидното тяло, възрастово обусловена макулна дегенерация, диабетна ретинопатия, оклузия на централната ретинална артерия или вена, възпалителни заболявания на ретината и хориоидеята (увеити, хориоретинити), хориоидални тумори.

Лечение

Лечението при отлепване на ретината зависи от вида на отлепването, неговия размер, локализацията, продължителността на симптомите и общото състояние на окото. В повечето случаи лечението е хирургично и трябва да бъде проведено възможно най-скоро, за да се увеличи шансът за запазване на зрението.

При разкъсване на ретината без отлепване може да бъде извършена лазерна фотокоагулация или криотерапия (криопексия). Целта е около разкъсването да се образува здрав белег, който да предотврати проникването на течност под ретината и развитието на отлепване.

При регматогенно отлепване на ретината основните хирургични методи включват пневматична ретинопексия (в стъкловидното тяло се инжектира газов мехур, който притиска ретината към подлежащите тъкани, като процедурата обикновено се комбинира с лазерна фотокоагулация или криотерапия), склерално пломбиране (върху външната повърхност на очната ябълка се поставя силиконова пломба, която намалява напрежението върху ретината и подпомага повторното прилепване) и парс плана витректомия.

При тракционно отлепване лечението най-често се състои в витректомия с отстраняване на фиброзните мембрани, които издърпват ретината. При пациенти с пролиферативна диабетна ретинопатия лечението често се комбинира с панретинална лазерна фотокоагулация и интравитреално приложение на анти-VEGF медикаменти.

При ексудативно (серозно) отлепване лечението е насочено към основното заболяване. В зависимост от причината могат да бъдат приложени противовъзпалителни, имуносупресивни, антиинфекциозни или анти-VEGF медикаменти, както и лечение на вътреочни тумори или системни заболявания. При успешно овладяване на причината субретиналната течност често се резорбира и ретината се прилепва без необходимост от хирургична намеса.

След лечението пациентите подлежат на редовни контролни прегледи за проследяване на анатомичното възстановяване на ретината, зрителната функция и своевременно откриване на евентуален рецидив.

Прогноза

Прогнозата при отлепване на ретината зависи от вида на отлепването, продължителността на симптомите, засягането на макулата и своевременното започване на лечението. При ранна диагноза и навременна хирургична намеса в много случаи може да се постигне успешно анатомично прилепване на ретината и запазване на зрението.

Изображения: freepik.com