Отлепване на ретината с ретинално разкъсване МКБ H33.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Ретината е тънък слой светлочувствителна тъкан, разположен в задната част на окото, който улавя светлината и я превръща в нервни импулси, предавани към мозъка чрез зрителния нерв. Отлепването на ретината настъпва, когато тя се отдели от подлежащия ретинен пигментен епител и хориоидея, които я хранят и поддържат. Съществуват три основни вида отлепване, а именно регматогенно, тракционно и ексудативно, като регматогенното е най-често срещаният вид и възниква вследствие на дупка или разкъсване (руптура) в ретината, през което втечненото стъкловидно тяло прониква в пространството под нея. Състоянието е безболезнено, но представлява спешност в офталмологията, тъй като без своевременно лечение може да доведе до необратима загуба на зрение.

Причини и рискови фактори

Регматогенното отлепване на ретината обичайно е резултат от възрастови промени в стъкловидното тяло. С напредване на възрастта гелоподобното стъкловидно тяло постепенно се втечнява и се отделя от повърхността на ретината. В повечето случаи протича без усложнения, но понякога по време на отделянето стъкловидното тяло изтегля част от ретината достатъчно силно, за да причини разкъсване.

През образувалата се руптура втечнената течност от стъкловидното тяло навлиза под ретината и постепенно я отделя от подлежащата тъкан.

Към рисковите фактори за развитие на регматогенно отлепване спадат напреднала възраст (най-често между 40 и 70 години), изразена късогледство (висока миопия), предходно отлепване на ретината в другото око, фамилна анамнеза за отлепване на ретината, предходна очна хирургия (например операция на катаракта), тежка травма на окото, наличие на решетъчна дегенерация или други изтънявания на периферната ретина, както и състояния като ретиносхиза. Мъжкият пол и някои интензивни физически дейности, свързани с внезапно повишаване на вътреочното налягане, също се асоциират с по-висок риск.

Симптоми

Регматогенното отлепване на ретината обичайно протича безболезнено, но симптомите настъпват сравнително внезапно и включват рязко увеличаване на броя на плаващите точки (тъмни петънца, нишки или паяжинообразни сенки, движещи се в зрителното поле), проблясъци на светлина (фотопсии), особено в периферното зрение, потъмняване или сянка, обхващаща част от зрителното поле, която прогресивно се разширява, наподобявайки „завеса“ или „було“, замъглено зрение, което се влошава, ако в процеса се засегне централната зрителна зона (макулата).

Тъй като симптомите могат да прогресират бързо, всяко внезапно поява на нови плаващи точки, светкавици или засенчване на зрителното поле изисква незабавен преглед от офталмолог.

Усложнения

Ако регматогенното отлепване на ретината не бъде лекувано своевременно, отделената зона обичайно се разширява и в крайна сметка обхваща цялата ретина, което води до тежка и необратима загуба на зрение. Когато отлепването засегне макулата (централната зрителна зона), шансовете за пълно възстановяване на зрителната острота намаляват значително дори след успешна операция, поради което спешността на лечението е особено важна при все още незасегната макула. Друго възможно усложнение е пролиферативната витреоретинопатия или образуване на фиброзна тъкан върху и под ретината, която може да предизвика повторно отлепване след операция и да затрудни допълнителното лечение. Възможни са също вътреочен кръвоизлив, повишено вътреочно налягане и, при липса на лечение, трайна слепота на засегнатото око.

Диагноза и изследвания

Диагнозата на регматогенното отлепване на ретината се поставя от офталмолог въз основа на:

• разпит: снемане на анамнеза за внезапна поява на флоатери, светкавици или засенчване на зрението, предходни очни заболявания или операции, травма на окото и фамилна обремененост
• очен преглед: определяне на зрителната острота и разширяване на зеницата с последващ преглед на очното дъно чрез индиректна офталмоскопия, при която се установяват локализацията, обхватът на отлепването и наличието на една или повече ретинни руптури
• образни изследвания: ако средите на окото не позволяват директно визуализиране на ретината (например при кръвоизлив в стъкловидното тяло), се прилага ултразвуково изследване на окото за установяване на обхвата на отлепването. Оптичната кохерентна томография може да се използва за прецизна оценка на състоянието на макулата преди и след лечение

Ранното установяване на наличието на руптура без съпътстващо отлепване (ретинна дупка или скъсване) е също толкова важно, тъй като своевременното лечение на самата руптура може да предотврати последващо отлепване.

Лечение

Регматогенното отлепване на ретината винаги изисква хирургично лечение, като изборът на метод зависи от обхвата и локализацията на отлепването, броя и разположението на руптурите и наличието на съпътстващи усложнения:

• лечение само на руптура (без отлепване): при установена ретинна дупка или разкъсване без съпътстващо отлепване се прилага лазерна фотокоагулация или криопексия (замразяване), с които около руптурата се образува защитен цикатрициален пръстен, предотвратяващ навлизането на течност под ретината
• пневматична ретинопексия: амбулаторна процедура, при която в стъкловидното тяло се инжектира газов мехур, който притиска отлепената ретина обратно към стената на окото; след репозициониране руптурата се затваря с лазер или криопексия. Методът изисква пациентът да поддържа определено положение на главата в следващите дни
• склерално обшиване (пломбаж): поставяне на силиконова лента около склерата (бялата обвивка на окото), която вдлъбва стената на окото навътре и намалява теглещото действие на стъкловидното тяло върху ретината; съчетава се с лазерна или криотерапия на руптурата
• витректомия: хирургично отстраняване на стъкловидното тяло през малки разрези, което дава директен достъп до ретината; след репозициониране на ретината стъкловидната кухина се запълва с газов мехур или силиконово масло, което временно поддържа ретината в правилно положение, докато настъпи заздравяване. При по-обширни или усложнени отлепвания витректомията може да се комбинира със склерално обшиване

Изборът между тези методи се прави индивидуално от лекуващия офталмолог хирург в зависимост от конкретната клинична картина.

Прогноза

Прогнозата при регматогенно отлепване на ретината зависи най-вече от навременността на лечението и от това дали в момента на операцията макулата е била засегната. При навременна операция, преди отлепването да обхване централната зрителна зона, шансовете за възстановяване на добро зрение са значително по-високи. Ако макулата вече е била отделена преди лечението, зрителната острота обичайно остава трайно понижена дори след анатомично успешна операция, макар че по-голямата част от периферното зрение обичайно се възстановява. Възможността от повторно отлепване вследствие на пролиферативна витреоретинопатия налага редовно проследяване след операцията. Нелекуваното регматогенно отлепване на ретината в крайна сметка води до пълна и необратима загуба на зрение в засегнатото око.

Изображения: freepik.com