Серозно отлепване на ретината МКБ H33.2

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Серозното (ексудативно) отлепване на ретината представлява отделяне на невросензорната ретина от подлежащия ретинален пигментен епител вследствие на натрупване на течност в субретиналното пространство, без наличие на ретинално разкъсване. Най-често се развива като усложнение на възпалителни, съдови, неопластични или системни заболявания. Симптомите включват замъглено зрение, изкривяване на образите и дефекти в зрителното поле. Лечението е насочено към основната причина, а ранната диагноза е ключова за запазване на зрението и предотвратяване на необратими увреждания.

Причини и рискови фактори

Серозното отлепване на ретината представлява състояние, при което настъпва натрупване на течност между невросензорната ретина и подлежащият ретинален пигментен епител, водещо до отлепване на ретината.

При нормални условия, течността се стича от кухината на стъкловидното тяло към хороидеята. Посоката на движение зависи от относителния хиперосмоларитет на хороидеята спрямо стъкловидното тяло и ретиналния пигментен епител, който активно изпомпва йони и вода от стъкловидното тяло в хороидеята.

Когато е налице увеличение на притока на течност или спад в изходящия поток на течност от кухината на стъкловидното тяло, тя се натрупва в субретиналното пространство и води до отлепване на ретината.

Съставът на хороидалната интерстициална течност играе основна роля в патогенезата на серозното отлепване на ретината, като повлиява степента на хороидалната съдова пропускливост.

Сред основните причини за настъпване на състоянието се включват:

• възпалителни заболявания: сред най-честите причини са различни форми на увеит, особено заден увеит и панувеит. Възпалителният процес повишава пропускливостта на хориоидалните съдове и позволява натрупване на богата на белтъци течност под ретината. Серозно отлепване може да се наблюдава при заболявания като саркоидоза, туберкулоза, сифилис и други инфекциозни или автоимунни възпалителни състояния
• заболявания на хориоидеята и ретиналния пигментен епител: най-характерният пример е централната серозна хориоретинопатия, при която нарушената пропускливост на хориоидалните съдове и дисфункцията на ретиналния пигментен епител водят до локално натрупване на течност. При по-тежки случаи процесът може да прерасне в ограничено или по-обширно серозно отлепване на ретината.
• тумори: както доброкачествени, така и злокачествени вътреочни тумори могат да причинят ексудативно отлепване. Най-често това са хориоидален меланом, хориоидален хемангиом, метастази в хориоидеята. Туморите нарушават нормалната съдова пропускливост и предизвикват изтичане на течност под ретината
• съдови заболявания: някои съдови нарушения също могат да доведат до серозно отлепване, включително тежка артериална хипертония, прееклампсия и еклампсия, тромбози и други заболявания, водещи до нарушено хориоидално кръвоснабдяване
• системни заболявания: редица системни заболявания увеличават риска от развитие на ексудативно отлепване на ретината, сред които автоимунни заболявания, системни васкулити, системен лупус еритематозус, бъбречна недостатъчност, тежка хипоалбуминемия
• лекарства: продължителната употреба на системни, локални или инхалаторни кортикостероиди е добре известен рисков фактор, особено чрез повишаване на риска от централна серозна хориоретинопатия
• следоперативни и травматични причини: в отделни случаи серозно отлепване може да възникне след очни операции, тежки очни травми или вследствие на изразено следоперативно възпаление

Вероятността за развитие на серозно отлепване на ретината е по-висока при наличие на възпалителни очни заболявания, вътреочни тумори, тежка артериална хипертония, бременност, усложнена с прееклампсия или еклампсия, системни автоимунни заболявания, продължително лечение с кортикостероиди, централна серозна хориоретинопатия.

Симптоми

Клиничната картина зависи от локализацията и обхвата на отлепването, както и от основното заболяване, което го причинява. Симптомите могат да се развият внезапно или постепенно.

Най-честото оплакване е безболезнено намаляване на зрението, което варира от леко замъгляване до значително понижение на зрителната острота. Ако е засегната макулата, зрението се влошава значително.

Възможни симптоми са замъглено или неясно зрение, изкривяване на образите (метаморфопсия), усещане за вълнообразни или деформирани прави линии, поява на тъмно или сиво петно в централното или периферното зрително поле (скотом), промени във възприемането на цветовете, затруднения при четене и работа на близко разстояние, намален контраст и чувствителност към светлина.

За разлика от регматогенното отлепване на ретината, при серозното отлепване обикновено липсват фотопсии (светкавици) и внезапно появили се плаващи мътнини, тъй като няма разкъсване на ретината и витреоретинална тракция. Тези симптоми могат да се появят само ако е налице съпътстваща патология.

При двустранно засягане пациентите могат да съобщават за общо влошаване на зрението и затруднения при ориентация. Когато причината е възпалително или системно заболяване, към очните симптоми могат да се добавят болка, зачервяване, фотофобия или прояви от страна на други органи, характерни за основното заболяване.

Усложнения

При ранно овладяване на основното заболяване субретиналната течност често се резорбира напълно и зрението може да се възстанови в значителна степен.

При забавена диагноза или продължително персистиране на отлепването могат да настъпят различни усложнения, включително трайно намаление на зрителната острота, необратимо увреждане на фоторецепторите вследствие на продължително отделяне на ретината от ретиналния пигментен епител, атрофия на ретиналния пигментен епител, дегенеративни промени в макулата, хронично или рецидивиращо серозно отлепване, субретинална фиброза, вторична неоваскуларизация на хориоидеята (при някои заболявания), трайни дефекти в зрителното поле.

При възпалителните заболявания могат да се развият и допълнителни усложнения като катаракта, вторична глаукома, цистоиден макулен едем или хроничен увеит.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при серозно отлепване на ретината се поставя въз основа на характерната клинична картина, офталмологичния преглед и съвременните образни изследвания:

• офталмологичен преглед: след разширяване на зеницата чрез офталмоскопия се установява гладко, изпъкнало отлепване на ретината без наличие на ретинални разкъсвания. Субретиналната течност може да променя положението си под влияние на гравитацията, което е характерен белег на ексудативното отлепване. Изследването включва още определяне на зрителната острота, измерване на вътреочното налягане, биомикроскопия, оглед на периферната ретина
• образни изследвания: оптичнатаа кохерентна томография е едно от най-важните изследвания при това заболяване. То визуализира натрупването на субретинална течност, показва ангажираността на макулата и позволява проследяване на ефекта от лечението във времето. Флуоресцеиновата ангиография подпомага установяването на местата, откъдето изтича течност, както и оценката на ретиналната циркулация. Методът е особено полезен при централна серозна хориоретинопатия, възпалителни заболявания и някои съдови нарушения. При непрозрачни очни среди (например плътна катаракта, кръвоизлив в стъкловидното тяло или изразено възпаление) ехографията позволява визуализиране на отлепената ретина и може да открие вътреочни тумори или други патологични промени
• допълнителни изследвания: в зависимост от предполагаемата причина могат да бъдат назначени лабораторни изследвания за възпалителни и автоимунни заболявания, микробиологични и серологични тестове при съмнение за инфекция, образни изследвания (компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс) при съмнение за вътреочен или орбитален тумор

Серозното отлепване на ретината трябва да бъде разграничено от други заболявания, които могат да причинят внезапно намаление на зрението или промени в очното дъно, включително регматогенно отлепване на ретината, тракционно отлепване на ретината, централна серозна хориоретинопатия, хориоидални тумори, възпалителни заболявания на задния очен сегмент.

Лечение

Лечението при серозно (ексудативно) отлепване на ретината е насочено преди всичко към отстраняване или контрол на основното заболяване, довело до натрупването на течност под ретината. За разлика от регматогенното отлепване, при което най-често е необходимо спешно хирургично лечение, при серозното отлепване операция обикновено не се налага, тъй като липсва ретинално разкъсване.

Терапевтичният подход е индивидуален и зависи от причината за заболяването:

• лечение на основното заболяване: при възпалителни заболявания на окото се прилагат противовъзпалителни средства, включително локални или системни кортикостероиди, както и имуносупресивни или биологични медикаменти при автоимунни заболявания. При инфекциозни причини лечението се провежда със съответните антибиотици, антивирусни или противогъбични средства. Когато серозното отлепване е свързано с тежка артериална хипертония, прееклампсия или еклампсия, основната цел е бързо стабилизиране на общото състояние и контрол на артериалното налягане
• мерки при централна серозна хориоретинопатия: при остри случаи на централна серозна хориоретинопатия често се препоръчва наблюдение, тъй като при много пациенти настъпва спонтанна резорбция на субретиналната течност в рамките на няколко месеца. При персистиращо или рецидивиращо заболяване могат да бъдат приложени фотодинамична терапия, субпрагова (микропулсова) лазерна терапия при подходящи случаи, медикаментозно лечение при внимателно подбрани пациенти според актуалните препоръки
• проследяване: пациентите се проследяват чрез периодични офталмологични прегледи и оптична кохерентна томография, която позволява да се оцени количеството на субретиналната течност и ефектът от лечението. При необходимост се извършват повторни ангиографски изследвания за оценка на активността на заболяването

Ранното установяване на причината и своевременното лечение значително увеличават вероятността за възстановяване на зрението и намаляват риска от необратими увреждания на ретината.

Прогноза

Прогнозата при серозно отлепване на ретината зависи главно от причината за заболяването, продължителността на отлепването и навременността на лечението. При ранно диагностициране и успешно овладяване на основното заболяване субретиналната течност често се резорбира, а зрението може да се възстанови частично или напълно. При продължително отлепване, засягане на макулата или наличие на злокачествени тумори, хронично възпаление или рецидивиращи епизоди рискът от трайно увреждане на зрението е значително по-висок.

Изображения: freepik.com