Други форми на отлепване на ретината МКБ H33.5

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Другите форми на отлепване на ретината представляват отделяне на невросензорната ретина от подлежащия пигментен епител, което не се дължи на разкъсване на ретината. Най-често се касае за тракционно или ексудативно (серозно) отлепване, причинени съответно от механично издърпване на ретината или натрупване на течност под нея. Състоянието може да доведе до прогресивно влошаване на зрението и при липса на своевременно лечение да доведе до необратима загуба на зрителната функция. Ранната диагноза и лечението на основното заболяване са от решаващо значение за прогнозата.

Причини и рискови фактори

Отлепването на ретината представлява отделяне на невросензорната ретина от подлежащия пигментен епител, което нарушава храненето и функцията на фоторецепторите. При други форми на отлепване на ретината причината не е разкъсване на ретината, а натрупване на течност под нея или нейното механично издърпване.

В зависимост от механизма се различават два основни типа:

• тракционно отлепване: тракционното отлепване на ретината възниква, когато фиброзни или фиброваскуларни мембрани се свиват и издърпват ретината. Най-често се наблюдава при пролиферативна диабетна ретинопатия, напреднала ретинопатия при недоносени, травми на окото, проникващи очни наранявания, усложнения след очни операции, тежки възпалителни заболявания на окото
• ексудативно отлепване: ексудативното (серозно) отлепване на ретината се развива вследствие натрупване на течност под ретината без наличие на разкъсване. То може да бъде причинено от възпалителни заболявания на хориоидеята и ретината (увеити, хориоидити), тумори на окото, особено хориоидален меланом, заболявания на съдовете на ретината, тежка артериална хипертония, прееклампсия и еклампсия, централна серозна хориоретинопатия, някои системни автоимунни заболявания

Рискът от развитие на тези форми на отлепване на ретината е по-висок при пациенти със захарен диабет с дългогодишно протичане, хронични възпалителни очни заболявания, предишни очни операции, тежки очни травми, съдови заболявания и определени вътреочни тумори.

Симптоми

Клиничната картина зависи от вида на отлепването, неговия размер и това дали е засегната макулата (централната част на ретината, отговорна за най-ясното зрение).

Най-честите симптоми включват постепенно или внезапно намаляване на зрителната острота, замъглено зрение, поява на тъмна сянка или "завеса", която постепенно обхваща част от зрителното поле, изкривяване на образите (метаморфопсия), затруднения при четене и разпознаване на лица, ако е засегната макулата, ограничаване на периферното зрение.

При тракционното отлепване симптомите обикновено се развиват бавно в продължение на седмици или месеци. При ексудативното отлепване зрението може да се влоши по-бързо, особено когато количеството на натрупаната течност се увеличава.

За разлика от регматогенното отлепване на ретината, при тези форми светкавиците (фотопсии) и внезапната поява на множество плаващи мътнини са по-рядко срещани, тъй като липсва разкъсване на ретината.

При всяко внезапно намаляване на зрението, поява на "завеса" пред окото или рязка промяна в зрителното поле е необходимо незабавно офталмологично изследване, тъй като ранното лечение значително увеличава вероятността за запазване на зрението.

Усложнения

Без своевременно лечение отлепването на ретината може да доведе до трайно увреждане на зрението вследствие загиване на фоторецепторите и необратими структурни промени в ретината.

Възможните усложнения включват трайно намаляване на зрителната острота, необратима загуба на централното зрение при засягане на макулата, прогресивно стесняване на зрителното поле, хронично отлепване на ретината, развитие на пролиферативна витреоретинопатия, вторична глаукома, усложнена катаракта, атрофия на очната ябълка при тежки и продължително нелекувани случаи, необратима слепота на засегнатото око.

Диагноза и изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, характерните клинични симптоми и подробен офталмологичен преглед. Освен потвърждаване на наличието на отлепване, изследванията имат за цел да определят неговия тип, обхват и причината за възникването му.

Основните диагностични методи включват:

• изследване на зрителната острота: рутинно изследване, което оценява степента на зрителното увреждане
• изследване на зрителното поле: изследване, чрез което се установява наличието и локализацията на дефекти в периферното зрение
• офталмоскопия след разширяване на зеницата: това е най-важното изследване, чрез което се визуализира отлепената ретина, оценява се нейният обхват и се търсят признаци на тракции, натрупване на субретинална течност или съпътстващи заболявания
• биомикроскопия с индиректна леща: изследването позволява детайлно изследване на задния очен сегмент
• оптична кохерентна томография: това изследване осигурява високорезолюционни изображения на ретината, установява наличието на субретинална течност, витреомакуларни тракции и засягане на макулата
• флуоресцеинова ангиография: използва се при съмнение за съдови заболявания, възпалителни процеси или ексудативно отлепване с цел оценка на ретиналното и хориоидалното кръвообращение

При необходимост могат да бъдат назначени лабораторни изследвания и образна диагностика, когато се подозира системно заболяване, инфекция, автоимунен процес или вътреочен тумор.

Другите форми на отлепване на ретината трябва да бъдат разграничени от редица заболявания, които могат да протичат със сходни симптоми или подобна офталмоскопска находка, включително регматогенно отлепване на ретината, задно отлепване на стъкловидното тяло, кръвоизлив в стъкловидното тяло, възпалителни заболявания на ретината и хориоидеята, възрастово обусловена макулна дегенерация и други.

Лечение

Лечението при другите форми на отлепване на ретината зависи от причината, вида на отлепването, степента на засягане на ретината и наличието на съпътстващи очни или системни заболявания.

Основната цел е да се възстанови прилепването на ретината и да се лекува заболяването, довело до нейното отлепване.

При тракционно отлепване на ретината лечението обикновено е хирургично. Най-често се извършва парс плана витректомия, при която се отстранява стъкловидното тяло и фиброзните мембрани, упражняващи механично напрежение върху ретината. При необходимост се използват вътреочен газ или силиконово масло за стабилизиране на ретината след операцията. При пациенти с пролиферативна диабетна ретинопатия лечението често се комбинира с панретинална лазерна фотокоагулация и интравитреално приложение на анти-VEGF медикаменти.

При ексудативното (серозно) отлепване на ретината лечението е насочено към основното заболяване. В зависимост от причината могат да бъдат приложени кортикостероиди при възпалителни заболявания, имуносупресивна терапия при автоимунни заболявания, антиинфекциозно лечение при инфекциозни процеси, анти-VEGF терапия при някои съдови заболявания, лечение на вътреочни тумори чрез лъчетерапия, хирургично лечение или други специализирани методи, контрол на тежката артериална хипертония или други системни заболявания.

При някои пациенти след успешното овладяване на причината субретиналната течност постепенно се резорбира и ретината се прилепва без необходимост от хирургична интервенция.

След лечението пациентите подлежат на редовно офталмологично проследяване за оценка на анатомичното възстановяване, зрителната функция и своевременно откриване на евентуални усложнения или рецидив.

Прогноза

Прогнозата зависи от причината за отлепването на ретината, неговата продължителност, обхвата на засягането и своевременното започване на лечението. При ранно диагностициране и успешно лечение на основното заболяване е възможно запазване или значително подобрение на зрението. При късно поставена диагноза, засягане на макулата или продължително отлепване рискът от трайно намаление на зрението е значително по-висок.

Изображения: freepik.com