Други изменения на слъзните пътища МКБ H04.6

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Слъзните пътища на окото представляват система, която осигурява оттичането на сълзите, образувани от слъзните жлези. Слъзните пътища включват слъзните каналикули, лакрималния сак и назолакрималния дуктус, през който течността се насочва към носната кухина.

Всички тези анатомични структури с характерните за тях физиологични особености и функции се формират по време на ранният фетален период, като аномалии в развитието могат да станат причина за поява на фистула на слъзните пътища, представляваща рядко срещано състояние, включено към рубриката други изменения на слъзните пътища.

Причини и особености

Към други изменения на слъзните пътища се причислява фистула на слъзните пътища. Фистулата представлява патологично образувана комуникация между две кухини, повърхността на тялото, органи или съдове, между които в нормални обстоятелства, няма наличие на комуникация.

Все още липсва пълна яснота относно етиологията на заболяването, като се предполагат грешки в различни нива от формирането на назолакрималната система и структурите, участващи в процесите на образуване и отделяне на сълзите.

Възможно е провокиране от грешки в ембриогенезата, непълно развитие, подлежащи възпалителни процеси и други.

Вродената лакримална фистула (конгенитална лакримална фистула, конгенитална фистула на слъзните пътища) се среща изключително рядко в клиничната практика и обикновено не се асоциира с други нарушения, увреждания, генетични аномалии и заболявания. Въпреки това се описва малко по-висока честота на състоянието при деца със синдром на Даун, някои форми на таласемия, при наличие на преаурикуларна фистула, хипоспадия, назо-орбитално менингоцеле и други, които сами по себе си също показват относително ниска честота в общата популация.

Установено е, че в семейства, в които повече един от членовете на семейството е имал подобен проблем, се описва по-висока вероятност от възникване на вродена лакримална фистула при следващите поколения, което предполага и генетичен фактор в етиопатогенезата на заболяването.

Симптоми

Клиничното протичане при вродената фистула на слъзните пътища показва голяма вариабилност, като състоянието може да протече от напълно безсимптомно до наличие на оплаквания още от раждането, изискващи навременна медицинска намеса.

Фистулата на слъзните пътища може да има различни клинични изяви в зависимост от създадената комуникация. В някои случаи тя може да бъде безсимптомна и да се открие случайно при изследване на слъзните пътища. В някои случаи, фистулата може да бъде засегната от възпаление и тогава са налице болка и оток в засегнатата област.

Сред най-често описваната клинична проява при това състояние се включва наличието на епифора (прекомерно овлажняване, сълзене на очите) с или без отделяне на секрет.

Сред най-честите усложнения са развитието на вторична бактериална инфекция с или без развитие на системни оплаквания, включително висока температура, влошаване на общото състояние и други. В редки случаи е възможно формиране на абсцес с необходимост от своевременна хирургична намеса.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при конгениталната фистула на слъзните пътища обикновено се осъществява при раждането или скоро след това, като за целта е необходима информацията от различните диагностични методики:

• разпит и преглед: необходима е информация за протичането на бременността, прием на лекарства и излагане на вредни въздействия през бременността, начин на раждане и състояние на новороденото, прекарани заболявания и други. Необходимо е извършване на общ преглед за оценка на състоянието на бебето
• специализирани изследвания: за потвърждаване на диагнозата може да се наложи извършване на сондиране, микробиологично изследване, дакриоцистография, различни контрастни тестове и други
• други изследвания: при съмнения за наличие на други подлежащи заболявания, асоциирани с конгентиалната лакримална фистула може да се наложи провеждане на генетичен анализ, лабораторни и образни изследвания

При диференциалната диагноза е необходимо различаване на състоянието то други вродени или придобити нарушения, включително дакриоцистит с различна етиология, травма при раждане или след това, мукоцеле, атрезия или оклузия на назолакрималните пътища и други.

Лечение

Лечението на други изменения на слъзните пътища зависи до голяма степен от характера и етиологията на заболяването. Използват се различни противоинфекциозни средства и някои хирургични методи, съобразно състоянието и находките при всеки отделен пациент.

При възможност се предпочитат консервативните техники, включващи локални или системни средства (противовъзпалителни агенти, антибиотици, средства за почистване и други), масаж, компреси и други общи мерки.

При липсата на ефект от консервативния подход или липсата на други алтернативи се преминава към подходяща оперативна намеса, като резултатите обикновено са много добри и пациентите при правилна следоперативна грижа се възстановяват напълно и без усложнения.

Прогнозата се определя строго индивидуално, съобразно спецификите на всеки отделен случай. Липсва специфична профилактика, главно във връзка с неяснотите около етиологията на процес.

Изображения: freepik.com