Болести на слъзния апарат МКБ H04

› Въведение

› Причини и особености

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към болести на слъзния апарат се включват широк спектър от заболявания, включително дакриоаденит, дакриопс, синдром на сухото око, епифора, дакриоцистит, каналикулит, стеноза на слъзните пътища и много други. Някои от тях показва висока честота и повсеместно разпространение, докато други са изключително рядко срещани в клиничната практика.

Причини и особености

Причини за поява на болести на слъзния апарат са изключително разностранно и многобройни, като могат да включват най-общо:

• вродени аномалии: редица вродени аномалии, генетични малфорамции, нарушения в ембриогенезата и други могат да причинят различни по вид и тежест нарушения. Някои състояния показват асоциация с други генетични аномалии, включително синдром на Даун
• чуждо тяло и замърсявания: сред едни от най-честите причини за поява на заболявания на слъзния апарат се включват попадането на чуждо тяло в окото и излагането на замърсявания от околната среда (прах, индустриални и професионални замърсявания, акари, тютюнев дим и много други)
• инфекции: локални, засягащи различните структури на окото или системни инфекции могат да причинят заболявания, ангажиращи слъзния апарат. Такива са блефарит, конюнктивит, кератит, трахома, хламидия и много други. Най-често се касае за локална инфекция, причинена от бактерии, по-рядко от вируси, гъбички и други паразити
• възпаление: редица фактори и заболявания могат да причинят възпалителен процес, който впоследствие да обхване и слъзния апарат. В някои случаи системни заболявания, като саркоидоза, грануломатоза, лупус и други също мога да допринесат за увреждане на слъзния апарат
• травма: травма в областта на окото, назолабиалните структури, синусите, но също и оперативни интервенции в областта, облъчване и други също могат да играят роля на етиологични агенти в развитието на болести на слъзния апарат
• други причини: продължителен прием или злоупотреба с някои локални средства (капки за очи, очна маз) или системни лекарства, включително кортикостероиди, имуномодулатори, цитостатици, пилокарпин и други, някои подлежащи системни заболявания с метаболитна, неопластична или автоимунна етиология, алергии и други също могат да причинят болести на слъзния апарат

Изясняването на етиологията на болестния процес лежи в основата на ефективната, целенасочена терапия и редукция риска от усложнения.

Видове и симптоми

Към болестите на слъзния апарат се включват редица заболявания с многообразна етиология и относително идентично клинично протичане, включващо в общия случай болезненост в областта на окото, подуване, прекомерно сълзене, зачервяване и други.

Към рубриката болести на слъзния апарат се включват:

• дакриоаденит: представлява възпалително заболяване на слъзната жлеза. Може да протече остро или хронично. Заболяването започва внезапно с поява на едностранен, болезнен при палпация оток на горния клепач. При повдигане и обръщане на клепача се вижда оточната и увеличена слъзна жлеза. Околоушните лимфни възли са увеличени, може да има и субфебрилна температура
• други болести на слъзната жлеза: тук се включват развитието на дакриопс, синдром на сухото око, атрофия и киста на слъзната жлеза, от които синдромът на сухото око е с най-голяма честота и разпространение, като при липса на лечение може да предразположи към други увреждания и усложнения
• епифора: епифора е медицинският термин за прекомерно овлажняване на окото и сълзоотделяне в резултат от прекомерно сълзообразуване или затруднена или нарушена проходимост на слъзните пътища и невъзможност за правилното оттичане на сълзите
• остро и неуточнено възпаление на слъзните пътища: тук се включват острият каналикулит и острият дакриоцистит. Каналикулит представлява възпаление на слъзното каналче, най-често предизвикано от гъбички. Болният се оплаква от епифора, оток и зачервяване в областта на слъзното каналче. Дакриоциститът представлява възпаление на сълзоотводните пътища. Пациентите се оплакват от едностранно сълзене, към което впоследствие се прибавя отделяне на слузен или слузно-гноен секрет
• хронично възпаление на слъзните пътища: тук се включват развитието на хроничен каналикулит и хроничен дакриоцистит, като характерно в клиничното протичане е наличието на по-слабо изразени оплаквания

• стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища: стенозата на слъзните пътища се изявява като стеноза на слъзните точки и стеноза на слъзните каналчета. Основен симптом е сълзенето. Сълзите са винаги чисти, без примеси на слуз и гной. Освен това може да настъпи и стеноза на назолакрималния канал в резултат най-често на оток на лигавицата с образуване на гънки, възпалителни процеси на носната лигавица, околоносните кухини или конюнктивата. Пациентите се оплакват от сълзотечение, като по-късно от слъзната торбичка се изстисква слузен или гноен секрет
• други изменения на слъзните пътища: тук се включва рядко срещаното състояние в клиничната практика, известно като фистула на слъзните пътища, която представлява патологично създадена комуникация между две кухини, повърхността на тялото, органи или съдове, между които при нормални обстоятелства липсва връзка
• други болести на слъзния апарат: тук се включва развитието на гранулом по хода на слъзните пътища, чието протичане често е твърде неспецифично
• болест на слъзния апарат, неуточнена: при невъзможност за уточняване локализацията на наличните нарушения и конкретизиране на точните увреждания се говори за неуточнена форма на заболяването

Определянето на конкретния вид нарушение по хода на слъзния апарат и неговата етиология лежи в основата на добрата терапевтична практика и успешното лечение.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните болести на слъзния апарат в някои случаи е лесно, докато при други налага извършването на разнородни изследвания. В общия случай диагнозата се основава на комплексния анализ на информацията, получена от:

• разпит и преглед: подробен разпит за известни подлежащи заболявания, прекарани очни инфекции, травми в областта на лицето, използване на контактни лещи, излагане на замърсители в комбинация с обстоен преглед и оценка на общото състояние
• оценка на зрението: за установяване на нарушения в зрението и подпомагане на диференциалната диагноза се прилагат рутинни очни изследвания, включително оценка на зрителната острота, периметрия, тонометрия и други
• образни и инструментални изследвания: при диагностични затруднения може да се наложи извършването на съответните образни и/или инструментални изследвания, включително контрастно изследване, дакриоцистография, компютърна томография и други
• други изследвания: при съмнения за инфекциозна етиология е уместно извършването на микробиологичен анализ на секрет от окото. При съмнения за друг подлежащ болестен процес може да се наложи назначаване на разширени лабораторни, образни и други изследвания

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване на отделните заболявания, засягащи слъзния апарат, едно от друго, но също така и различаване от другите болести на окото и от някои системни заболявания, в хода на чиято прогресия се засягат и очите.

Лечение

Терапевтичният подход при болестите на слъзния апарат се определя строго индивидуално, съобразно вида на нарушенията, тежестта на протичане, наличието на усложнения и редица индивидуални особености от страна на пациента. Най-общо лечението включва:

• консервативно лечение: според етиологията на процеса консервативната терапия може да включва локално (в окото) или системно приложение на антибиотици, антивирусни средства, антимикотици (противогъбични лекарства), антихистамини и други средства за лечение на алергия, обезболяващи, противовъзпалителни лекарства, изкуствени сълзи и много други с цел осъществяване на симптоматично и при възможност етиологично лечение
• оперативна намеса: при липса на ефект от консервативните мерки, развитие на усложнения, както и по преценка на лекуващия лекар може да се наложи преминаване към хирургично лечение, като за целта се използват голямо разнообразие от оперативни техники за възстановяване целостта, проходимостта и структурата на слъзния апарат. В ранният следоперативен период е необходимо активно наблюдение на пациентите с цел профилактика на някои усложнения
• общи мерки: в някои случаи с добър симптоматичен ефект е прилагането на локални компреси, масажи, мерки за намаляване напрежението на очите (ограничаване на екранното време, проветряване, избягване на тютюнев дим) и други

Прогнозата се определя за всеки конкретен случай, като обикновено ранната диагностика, лекото протичане, липсата на усложнения и адекватното лечение се асоциират с изключително добра прогноза, пълно и бързо възстановяване, без дългосрочни последици.

Изображения: freepik.com