Дакриоаденит МКБ H04.0

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Дакриоаденит представлява възпалително заболяване, засягащо слъзната жлеза, което може да протече остро или хронично, показва някои особености в етиологията и клиничното протичане.

Усложненията като цяло са редки, но ранната диагноза и адекватна терапия се асоциират с по-добра прогноза и бързо и пълно възстановяване.

Причини и особености

Етиологията при дакриоаденит зависи до голяма степен от особеностите на болестния процес. Различават се остра и хронична форма, всяка от които показва различия в причините, провокира възпалението на слъзната жлеза:

• остър дакриоаденит: остър дакриоаденит обикновено се асоциира с инфекциозна етиология и може да бъде предизвикан от метастатични разсейки и разпространение на стафилококи, стрептококи, вируси и други по време на общо инфекциозно заболяване, включително паротит, грип, аденовирусна инфекция, морбили, скарлатина, гонорея, инфекциозна мононуклеоза, херпес симплекс, херпес зостер и други. Много рядко причинителите са гъбички или паразити
• хроничен дакриоаденит: хроничният дакриоаденит обикновено придружава някои други заболявания като туберкулоза, сифилис, саркоидоза, трахома, левкемия. Много често хроничният дакриоаденит се асоциира с подлежащо автоимунно заболяване, като например синдром на Сьогрен, грануломатоза, хипертиреоидизъм, болест на Crohn. В по-редки случаи хроничното възпаление на слъзната жлеза може да се дължи на рак (лимфом, аденом, карцином)

Всеки може да бъде засегнат от заболяването, като изложени на по-висок риск са малките деца, подрастващите и лицата над 50 години. Асоциираните с автоимунни заболявания форми на състоянието се срещат по-често при представители на женския пол, като причините за това не са напълно изяснени, но се предполага по-висока честота на автоимунните заболявания при жените като цяло в сравнение с мъжете.

По-висок риск се описва при ниска лична и битова хигиена, употреба на контактни лещи и неправилно съхранение и почистване, често търкане на очите, излагане на замърсявания и други.

Симптоми

Клиничното протичане при дакриоаденит зависи до голяма степен от причините, провокирали състоянието.

Остър дакриоаденит

При остър дакриоаденит и инфекциозна етиология често се засяга само едното око, като инфекцията може да е локална (засягаща различни структури на окото) или разпространяваща се системна инфекция. Острият дакриоаденит се среща по-често при малки деца и подрастващи, като ранното лечение редуцира в значителна степен рисковете от усложнения.

Болните се оплакват от силно болезнен, оточен и зачервен горен клепач, като промените започват от външната част на клепача (тази, която е най-отдалечена от носа). При повдигане и обръщане на горния клепач се вижда оточна и увеличена по размери слъзната жлеза. Увеличени са околоушните лимфни възли от същата страна на засегнатата слъзна жлеза. Температурата може да е леко увеличена. По-късно може да настъпи нагнояване на слъзната жлеза и пробив към конюнктивата.

Рядко е налице засягане на зрението, но при наличието на значителен оток (подуване) може да се повиши вътреочното налягане и напрежението върху окото, което да причини замъгляване на зрението.

Липсата на лечение крие риск от развитие на рядко срещано, но изключително сериозно усложнение, а именно орбитален целулит.

Хроничен дакриоаденит

Хроничният дакриоаденит се развива бавно и постепенно, често засяга едновременно и двете очи и се среща по-често при лица над 50 години.

Бавно и постепенно настъпва двустранно уголемяване на слъзните жлези, които са неболезнени (в много редки случаи пациентите съобщават за лека болка и тежест). Клиничните прояви са леки до умерени и най-често включват подуване на клепача, птоза, повишено сълзоотделяне, в много редки случаи е възможно засягане на зрението, допълнително инфектиране и болка.

Двустранно засягане на слъзните жлези, съчетано с ангажиране и на слюнчените жлези от хроничен процес, е характерно за болестта на Miculicz. При това заболяване настъпва увеличаване на обема на слъзните и слюнчените жлези. В тези случаи очните ябълки са избутани надолу и навътре, което води до поява на диплопия и екзофталм.

Усложненията са сравнително редки, но следва да се отчита рискът от рецидив на възпалението, включително и след адекватна и успешна терапия.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при дакриоаденит и уточняването на етиологията обикновено се осъществява въз основа на получените в хода на следните диагностични методи резултати:

• разпит и преглед: данни за известни подлежащи заболявания, давност, тежест и особености на оплакванията, излагане на рискови фактори и вредни въздействия, оценка на обективното състояние и други
• очни изследвания: рутинните очни изследвания имат за цел установяване на усложнения, водещи до засягане на зрението, което при дакриоаденит се наблюдава рядко
• образни изследвания: при затруднения в диагностичния процес може да се наложи извършването на някои високо специализирани образни изследвания, включително компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други
• други изследвания: при съмнения за инфекциозна етиология може да се вземе материал за микробиологично изследване, да се назначат разширени лабораторни изследвания с цел потвърждаване на диагнозата, а в някои случаи (главно при някои видове рак, образувания и лезии в областта) може да се наложи биопсия с последваща хистологична обработка и анализ

Диференциалната диагноза изисква главно различаване от дакриоцистит и някои други заболявания, засягащи слъзната жлеза, както и от някои системни заболявания, предимно с автоимунна етиология, които в хода на своята прогресия могат да провокират идентични промени.

Лечение

Терапевтичният подход при дакриоаденит зависи до голяма степен от етиологията на състоянието, тежестта на протичане, оплакванията и общото състояние на засегнатите. Най-общо при острите форми, асоциирани с инфекция, се прилагат подходящи антимикробни лекарства (локално и/или системно), докато при хроничните форми, асоциирани с автоимунен процес, се назначават подходящи имуносупресивни средства за овладяване на процеса, кортикостероиди и други.

Различните лекарства се прилагат локално под формата на капки (колир), гел, маз и други, но може да се наложи и системна употреба (под формата на таблетки, капсули, в по-редки случаи и инжекционно):

• антимикробни лекарства: при изолиране на бактериален причинител съобразно назначената антибиограма се подбира подходящ антибиотик. При вирусна инфекция лечението обикновено е симптоматично, докато при гъбична инфекция се назначават подходящи антимикотици. Изолирана инфекция на окото може да се овладее само с локални средства, докато системните инфекции, разпространяващи се към очите, изискват локална и системна терапия
• кортикостероиди: кортикостероиди се назначават обикновено при пациенти с хронично възпаление на слъзната жлеза, като съобразно конкретния случай се назначават локално и/или системно
• други лекарства: може да се наложи допълнително назначаване на изкуствени сълзи, хидратиращи агенти, противовъзпалителни средства, аналгетици (при болка) и други в зависимост от оплакванията при конкретния пациент

Липсва специфична профилактика на заболяването, като за намаляване риска от инфекциозен дакриоаденит се препоръчва спазване на висока лична и битова хигиена, избягване на допир на очите, своевременно лечение на системните инфекции.

Прогнозата при дакриоаденит обикновено е много добра, като следва да се има предвид рискът от рецидив при хроничния дакриоаденит, асоцииран с подлежащо автоимунно заболяване.

Изображения: freepik.com