Други болести на слъзния апарат МКБ H04.8

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Слъзният апарат представлява физиологична система, включваща орбиталните структури за образуване и отделяне на сълзи. Този апарат се състои от слъзната жлеза и слъзните пътища. Слъзните жлези представляват чифтен орган, по една за всяко око, с формата на бадем, който секретира течната съставка на слъзния филм, покриващ предната част на окото. Слъзните жлези продуцират сълзи, които се стичат в слъзните каналчета и след това в лакрималния сак. Оттам, сълзите се отделят чрез назолакрималния дуктус в носната кухина.

Наличието на патологичен процес по хода на системата води до развитие на съответните заболявания. Към рубриката други болести на слъзния апарат се включва развитието на гранулом по хода на единия (унилатерално) или и двата (билатерално) слъзни пътища.

Причини и особености

Гранулом по хода на слъзните пътища може да се развие на фона на различни подлежащи болестни процеси.

Най-често се касае за инфекциозни заболявания, но могат да се наблюдават и различни злокачествени и автоимунни заболявания.

Инфекциозните агенти, причиняващи инфекциозни заболявания на окото могат да бъдат от бактериален, вирусен или гъбичен произход. Обикновено се наблюдава наличие на остра или хронична бактериална инфекция, след която при неправилно лечение или във връзка с подлежащи особености на организма, се формират грануломи.

Някои локални и/или системни заболявания с различна етиология, включително възпалителни, автоимунни, неопластични, също могат да провокират развитието на гранулом.

Болестта засяга в еднаква степен представителите на мъжкия и женския пол, засягат се всички възрастови групи, но по-често се касае за лица в напреднала възраст с данни за прекарани остри или хронични заболявания на окото.

Симптоми

Състоянието протича неспецифично и лесно може да бъде объркано с някои от другите заболявания на слъзния апарат.

Може да протече с леки, едва набелязани прояви или с бурна симптоматика и наличие на широк спектър от оплаквания.

Най-често пациентите се оплакват от болка с различна тежест, оток (подуване), зачервяване на окото, нарушена проходимост на слъзните пътища, наличие на секреция, промени в овлажняването на окото и други.

При засягане само на едното око се говори за унилатерален процес, докато при засягане на двете очи процесът се означава като билатерален.

Оплакванията са предимно локални и в много редки случаи (главно при асоциация с други подлежащи заболявания) може да има леко проявени системни оплаквания.

Възможни усложнения при липса на лечение са нарушаване на проходимостта на слъзните пътища, образуване на абсцес, вторична бактериална инфекция и други.

Диагноза

Други болести на слъзния апарат се диагностицират въз основа на анализа на проведените обстойни изследвания.

В хода на разпита на пациентите е необходимо изясняването на прекарани заболявания, както системни, така и засягащи само очите, данни за излагане на вредни въздействия и рискови фактори, прием на лекарства, имунен дефицит и други.

В хода на обстойния преглед се прави оценка на общото, цялостно състояние на пациентите с цел подпомагане впоследствие на диференциалната диагноза.

Назначават се подходящи инструментални или образни изследвания за визуализиране на наличните промени и потвърждаване на диагнозата.

При диференциалната диагноза е необходимо различаване на състоянието от другите болести на слъзния апарат, както и от някои системни заболявания с очни проявления.

Лечение

Лечението на други болести на слъзния апарат зависи от характера и етиологията на заболяването, тежестта на протичане, наличието на усложнения и редица индивидуални и общи фактори.

При възможност се стартира с консервативна терапия, включваща локално и/или системно приложение на подходящи лекарства, включително антимикробни (антибиотици при бактериална инфекция, антимикотици при гъбична инфекция, антивирусни средства при вирусна етиология), обезболяващи и противовъзпалителни средства, изкуствени сълзи и други. Прилагат се при необходимост и някои общи мерки, включително компрес, масаж, щадящ режим на натоварване и други.

При липса на ефект от консервативния терапевтичен подход, както и по преценка на лекуващия лекар, може да се наложи преминаване към оперативна намеса с използване на подходящи техники за конкретния случай.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като липсата на усложнения, слабите клинични прояви и доброто общо състояние на пациентите обикновено се асоциират с нисък риск от усложнения и дългосрочни последици и по-добра прогноза.

Изображения: freepik.com