Остро и неуточнено възпаление на слъзните пътища МКБ H04.3

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към остро и неуточнено възпаление на слъзните пътища се причисляват някои форми на дакриоцистит, дакриоперицистит и каналикулит. Клиничното протичане е идентично и състоянията лесно могат да бъдат погрешно диагностицирани. Ранната диагноза и подходяща терапия се асоциира с добра прогноза и нисък риск от развитие на сериозни усложнения.

Причини и особености

Дакриоциститът представлява възпаление на слъзната жлеза. При застой на сълзите, в патологично затворен слъзен канал, се създават благоприятни условия за развитие на инфекциозен процес, като причинителите най-често са бактерии (позитивни при оцветяване по Грам, но в някои случаи и по-редки причинители):

• инфекциозни причинители: причинителите на заболяването могат да бъдат различни видове бактерии, включително стафилококус ауреус, хемофилус инфлуенце, бета-хемолитичен стрептокок, микобактерии и пневмококи
• неинфекциозни причинители: бактериална етиология е по-характерна за новородените и малките деца, докато при по-големите деца и възрастните причина за развитие на дакриоцистит могат да бъдат инфекциозни или възпалителни процеси на околните тъкани, включително синузит, абсцес в областта на носа, травма в областта на лицето, тумори около носа и синусите
• рискови фактори: изложени на по-висок риск от дакриоцистит са жените във връзка с някои физиологични особености, както и лицата в напреднала възраст, при хроничен ринит, девиация на носната преграда, както и някои подлежащи системни заболявания, включително грануломатоза, лупус, саркоидоза, полиангиит. Продължителният прием или приложение на някои лекарства също се асоциира с повишен риск, като такива са тимолол, пилокарпин, радиоактивен йод и други

Каналикулитът е сравнително рядко заболяване, което засяга най-често хората над 50-годишна възраст, като изложени на по-висок риск са представителите на женския пол. Заболяването се състои във възпаление на канала на слъзната жлеза.

Причинява се от различни бактерии, вируси, актиномицес и по-рядко фузобактериум, кандида, фузариум и аспергилус видове. В мнозинството от случаи става въпрос за подлежащ локален инфекциозен процес.

Симптоми

Остро и неуточнено възпаление на слъзните пътища обикновено протича с неспецифични оплаквания, които могат да започнат остро или подостро. Рядко се наблюдава засягане на зрението, но е възможно развитието на различни зрителни увреждания при липса на лечение и развитие на усложнения.

Клиниката на острия дакриоцистит включва появата на внезапна болка, зачервяване и оток над мястото на слъзния сак, повишена температура, отпадналост, намаляване на зрителна острота (не толкова от самия процес, а заради оточните промени и други изменения), периорбитален оток, наличие на гнойна секреция, повишено сълзоотделяне (епифора).

Симптомите варират в изключително широка степен между отделните пациенти, но като цяло острите форми на дакриоцистит протичат значително по-драматично и с по-голям набор от оплаквания в сравнение със субхроничните и хроничните форми.

Клинически каналикулитът се изразява със сълзене (епифора), зачервяване на очите и лека болезненост над засегнатата страна. При много от засегнатите може да се опипа, а в някои случаи и да се види, твърда издутина около каналчетата. Каналикулитът обикновено не засяга зрението, но подуването в областта на очите и прекомерното им овлажняване могат да причинят замъгляване на зрението.

Диагноза

Диагнозата при остро и неуточнено възпаление на слъзните пътища се поставя въз основа на характерните данни от разпита на пациентите, клиничния преглед и някои специализирани очни изследвания.

Диагнозата при различните форми на дакриоцистит се поставя с данни от физикалния преглед, компютърна томография и дакриоцистография. За улесняване на диференциалната диагноза, както и при подозрения за инфекциозна етиология, е необходимо микробиологично изследване на секрет от жлезата. За изключване на някои системни заболявания може да се наложи допълнително назначаване на различни лабораторни, образни или инструментални изследвания.

Диагнозата при каналикулит се подозира при наличие на съответните симптоми и може да се докаже чрез сондиране на слъзния канал. При наличие на секреция е препоръчително извършването на микробиологични изследвания.

Диференциалната диагноза налага различаване на двете състояния едно от друго, но също и различаване от други болести на слъзната жлеза, протичащи с идентични клинични оплаквания.

Лечение

Лечението при остро и неуточнено възпаление на слъзните пътища се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на протичане, особеностите в клиничния ход, общото състояние на засегнатите и редица индивидуални фактори.

Най-общо терапията се подразделя на консервативна (лекарства и общи мерки) и оперативна (хирургична намеса):

• консервативно лечение: консервативната терапия включва използването на подходящи противовъзпалителни средства под формата на капки за очи, изкуствени сълзи, а при инфекциозен процес е уместно включването и на антибиотични капки. В някои случаи може да се наложи провеждането на системна антибиотична терапия (с перорални средства) за постигане на желания ефект. При необходимост се използват и други противомикробни средства в зависимост от вида и особеностите на изолирания причинител
• хирургично лечение: в редки случаи при данни за обструкция (запушване) на слъзните канали може да се наложи оперативна намеса, сондиране, каналикулотомия и други, съобразно конкретния случай

Прогнозата се определя строго индивидуално, но като цяло е относително добра с нисък риск от развитие на тежки и дългосрочни усложнения. Липсва специфична профилактика.

Изображения: freepik.com