Флуорохинолони (fluoroquinolones) | ATC S01AE

Флуорохинолоните са група от широкоспектърни синтетични бактерицидни антибиотици, които образуват важен компонент от възможностите за противоинфекциозна терапия при различни инфекциозни очни заболявания. Благодарение на техните свойства като повишено бактериално покритие, повишена потентност, ниска токсичност и резистентност, този клас антибиотици се използва широко. В сравнение с другите категории антибиотици, флуорохинолоните имат по-добра способност за проникване в очите и следователно са едни от най-ефективните локални антибиотици, налични днес.

Показания за употреба

Флурохинолоните се използват широко за:

• Инфекции на очната повърхност
• Бактериален конюнктивит
• Бактериален кератит
• Предварителна и следоперативна профилактика и посттравматична профилактика срещу бактериален ендофталмит

Бактериалният конюнктивит е много често срещано състояние, наблюдавано във всички възрастови групи. Най-често срещаният организъм, засягащ възрастните, е грам-положителният Staphylococcus aureus, докато при децата това е грам-отрицателният Haemophilus influenzae. Подходящата локална антибиотична терапия помага за по-бързо възстановяване, като същевременно намалява непрекъснатото разпространение и по този начин предотвратява обширни очни увреждания. Различни флуорохинолони са одобрени от FDA за лечение на бактериален конюнктивит при възрастни и деца на възраст над 1 година, а именно ципрофлоксацин, моксифлоксацин, гатифлоксацин, левофлоксацин и бесифлоксацин.

Зрителните увреждания, дължащи се на микробен кератит, се признават за „тиха епидемия“. Подходящото и адекватно медицинско управление може да предотврати необратимо увреждане на очите в случай на бактериален кератит.

Следоперативният ендофталмит най-често се свързва със Staphylococcus epidermidis, който представлява 70% от положителните случаи на култура, следван от Staphylococcus aureus, Streptococcus species, Enterococcus species и други грам-положителни видове. Грам-отрицателните бактерии се приписват на 6% от случаите на положителен ендофталмит при култура. Pseudomonas е важна причина за зрението, застрашаващо очната заболеваемост.

След очна травма широк спектър от организми може да причини вторична инфекция и да доведе до ендофталмит. Най-често срещаните организми са грам-положителни коки, последвани от видове Bacillus, гъбички и смесени инфекции. Флуорохинолоните постигат достатъчна концентрация в конюнктивата, роговицата и вътреочното съдържание. Тъй като те също имат широк спектър на действие, те се считат за лекарство по избор за пред и след хирургична и посттравматична профилактика за бактериална инфекция.

Противопоказания за употреба

Всички флуорохинолонови агенти от тази категория са противопоказани при свръхчувствителност към
флуорохинолони или някой от компонентите на офталмологичните продукти.

Предупреждения и предпазни мерки

Както при другите антиинфекциозни средства, продължителната употреба може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни организми, включително гъбички. Ако настъпи влошаване на инфекцията или ако не се забележи клинично подобрение в разумен срок, прекратете употребата и въведете алтернативна терапия.

Пациентите с външни бактериални очни инфекции не трябва да носят контактни лещи.

Бременност и кърмене

Няма достатъчно данни за употребата на флуорохинолони при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или косвени вредни ефекти по отношение на репродуктивната токсичност. Потенциалният риск за хората е неизвестен. Медикаментите трябва да се използват по време на бременност само ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск за плода.

Левофлоксацин се екскретира в кърмата. При терапевтични дози левофлоксацин обаче не се очакват ефекти върху кърмачето. Левофлоксацин трябва да се използва по време на кърмене само ако потенциалната полза оправдава всеки потенциален риск за кърмачето.

Нежелани лекарствени реакции

Съобщава се за много малко странични ефекти след локално приложение на флуорохинолони. Често съобщаваните странични ефекти при локална терапия с флурохинолон са усещане за парене, сърбеж, усещане за чуждо тяло, конюнктивална хиперемия, хемоза на конюнктивата, оток на клепача и повишена чувствителност към светлина. Тези странични ефекти се наблюдават по-често при ципрофлоксацин. Честото приложение на капки за очи ципрофлоксацин се свързва с бели утайки по очната повърхност и контактните лещи поради кристализация на съединението в резултат на неговия рН разтворим профил. Тези утайки не пречат на зарастването на епитела.

Според проучване токсичният ефект на флуорохинолоните върху кератоцитите и ендотелните клетки е максимален в ципрофлоксацин, последван от офлоксацин, гатифлоксацин и моксифлоксацин и минимален в левофлоксацин.

Локалните флуорохинолони не предизвикват странични ефекти като артропатия или тендинит и както се съобщава при системна флуорохинолонова терапия. Всички флурохинолони са одобрени за локална употреба при деца над една година, с изключение на левофлоксацин.

Фармакологични характеристики

Флурохинолоните действат, като инхибират синтеза на ДНК в бактериите. Тези антибиотици имат бактерициден характер. В бактериална клетка двойната спирала на ДНК съществува по суперспирален начин, за да се настани в малкото налично пространство. Ензимите, които контролират това суперсвиване, са известни като топоизомерази. От тях топоизомераза II (ДНК- гираза) помага при свръхсвиване и размотаване на двойна спирала на ДНК и топоизомераза IV разбива дублираната ДНК, за да улесни образуването на дъщерни клетки. Флуорохинолоните инхибират двата ензима и спират репликацията на ДНК. Това води до нарушаване на навитата му структура и тъй като отпуснатите нишки на ДНК вече не могат да се поберат в наличното пространство, бактериалната клетка се разпада и се лизира. Човешките клетки остават незасегнати, тъй като в тях липсват топоизомерази. Докато инхибирането на топоизомераза II (ДНК гираза) е важно за ефикасността на лекарството срещу грам-отрицателни организми, инхибирането на топоизомераза IV е важно за ефекта му срещу грам-положителни организми.

Фармакокинетичните свойства на локалния офталмологичен разтвор определят неговата клинична ефикасност. Бактерицидният капацитет на флуорохинолоните зависи от концентрацията. Локалните лекарства трябва да бъдат двуфазни (което означава разтворими във вода и липиди), за да имат по-добро проникване през роговицата и да достигнат вътреочното съдържание в ефективни концентрации.

Дозировка и начин на употреба

Продължителността на лечението с флуорохинолони зависи от тежестта на нарушението и от клиничния и бактериологичния ход на инфекцията. Обичайната продължителност на лечението е 5-7 дни.

Заглавно изображение: freepik.com