моксифлоксацин (moxifloxacin) | ATC S01AE07

Моксифлоксацин е антимикробно лекарство от групата на четвърто поколение флуорохинолони. Използва се за лечение на бактериални инфекции, включително пневмония, конюнктивит, ендокардит, туберкулоза и синузит. Може да се прилага през устата, чрез инжектиране във вена и като капки за очи.

Моксифлоксацинът е патентован през 1988 година и одобрен за употреба в Съединените щати през 1999 година. Той е в списъка на основните лекарства на Световната здравна организация.

Показания

Моксифлоксацин е локално флуорохинолоново антиинфекциозно средство, предназначено за лечение на бактериален конюнктивит, причинен от чувствителни щамове на следните организми:

• Corynebacterium species
• Micrococcus luteus
• Staphylococcus aureus
• Staphylococcus epidermidis
• Staphylococcus haemolyticus
• Staphylococcus hominis
• Staphylococcus warneri
• Streptococcus pneumoniae
• Streptococcus viridans group
• Acinetobacter lwoffii
• Haemophilus influenzae
• Haemophilus parainfluenzae
• Chlamydia trachomatis

Противопоказания

Моксифлоксацин е противопоказан при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към моксифлоксацин, към други хинолони или към някоя от съставките на това лекарство.

Предупреждения и предпазни мерки

Реакции на свръхчувствителност

При пациенти, получаващи системно прилагани хинолони, включително моксифлоксацин, са съобщавани сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (анафилактични), някои след първата доза. Някои реакции са придружени от сърдечно-съдов колапс, загуба на съзнание, ангиоедем (включително ларингеален, фарингеален или лицев оток), обструкция на дихателните пътища, диспнея, уртикария и сърбеж. Ако възникне алергична реакция към моксифлоксацин, преустановете употребата на лекарството. Сериозните остри реакции на свръхчувствителност може да изискват незабавно спешно лечение. Кислородът и управлението на дихателните пътища трябва да се прилагат според клиничните показания.

Растеж на резистентни организми при продължителна употреба

Както при други антиинфекциозни средства, продължителната употреба може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни организми, включително гъбички. Ако възникне суперинфекция, преустановете употребата и започнете алтернативна терапия. Когато клиничната преценка го налага, пациентът трябва да бъде изследван с помощта на увеличение, като биомикроскопия с процепна лампа и, когато е подходящо, с флуоресцеин оцветяване.

Избягване на носенето на контактни лещи

Пациентите трябва да бъдат съветвани да не носят контактни лещи, ако имат признаци или симптоми на бактериален конюнктивит.

Бременност и кърмене

Няма адекватни и добре контролирани проучвания с моксифлоксацин при бременни жени, които да информират за всички свързани с лекарството рискове.

Пероралното приложение на моксифлоксацин на бременни плъхове и маймуни и интравенозно на бременни зайци по време на периода на органогенезата не предизвиква неблагоприятни ефекти при майката или плода при клинично значими дози. Пероралното приложение на моксифлоксацин на бременни плъхове по време на късна бременност през лактация не е довело до неблагоприятни ефекти при майката, фетуса или новороденото при клинично значими дози.

Няма данни относно наличието на моксифлоксацин в човешкото мляко, ефектите върху кърмачетата или ефектите върху производството/отделянето на мляко, които да информират за риска от моксифлоксацин при кърмаче по време на кърмене. Проучване при лактиращи плъхове показва преминаване на моксифлоксацин в млякото след перорално приложение.

Системните нива на моксифлоксацин след локално очно приложение са ниски и не е известно дали измерими нива на моксифлоксацин ще присъстват в майчиното мляко.

Ползите за развитието и здравето от кърменето трябва да се вземат предвид заедно с клиничната нужда на майката от моксифлоксацин и всички потенциални нежелани ефекти от препарата върху кърменото дете.

Нежелани лекарствени реакции

Тъй като клиничните изпитвания се провеждат при много различни условия, честотата на нежеланите реакции се наблюдава при клиничните изпитвания от едно лекарство не може да се сравнява директно с процентите в клиничните изпитвания на друго лекарство и може да не отразява процентите, наблюдавани на практика.

Най-често съобщаваните очни нежелани реакции са:

• конюнктивит
• намалена зрителна острота
• сухо око
• кератит
• очен дискомфорт
• очна хиперемия
• очна болка
• очен пруритус
• субконюнктивален кръвоизлив
• сълзене.

Тези събития се наблюдават при приблизително 1%-6% от пациентите.

Неокуларните нежелани реакции, съобщени с честота от 1%-4%, са треска, повишена кашлица, инфекция, отит, фарингит, обрив и ринит.

Предозиране

Няма информация за предозиране на моксифлоксацин при хора. При локално предозиране препарата може да се измие от окото(очите) с топла чешмяна вода.

Не се очакват токсични ефекти при очно предозиране на продукта или при случайно поглъщане на съдържанието на една бутилка

Лекарствени взаимодействия

Не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия с моксифлоксацин. Проучванията in vitro показват, че моксифлоксацин не инхибира CYP3A4, CYP2D6, CYP2C9, CYP2C19 или CYP1A2, което показва, че е малко вероятно моксифлоксацин да промени фармакокинетиката на лекарствата, метаболизирани от тези цитохром Р450 изоензими.

Клинична фармакология

Моксифлоксацинът е член на класа флуорохинолони от антиинфекциозни лекарства.

Плазмените концентрации на моксифлоксацин са измерени при здрави възрастни мъже и жени, които са получавали двустранни локални очни дози моксифлоксацин 3 пъти на ден. Средните стойности на Cmax в стационарно състояние са 1600 и 1100 пъти по-ниски от средните Cmax и AUC, докладвани след терапевтични дози от 400 милиграма моксифлоксацин. Плазменият полуживот на моксифлоксацин се оценява на 13 часа.

Микробиология

Антибактериалното действие на моксифлоксацин е резултат от инхибиране на топоизомераза II (ДНК гираза) и топоизомераза IV. ДНК гиразата е основен ензим, който участва в репликацията, транскрипцията и възстановяването на бактериална ДНК. Топоизомераза IV е ензим, за който е известно, че играе ключова роля в разделянето на хромозомната ДНК по време на деленето на бактериалните клетки.

Механизмът на действие на хинолоните, включително моксифлоксацин, е различен от този на макролидите, аминогликозидите или тетрациклините. Следователно, моксифлоксацин може да бъде активен срещу патогени, които са резистентни към тези антибиотици и тези антибиотици могат да бъдат активни срещу патогени, които са резистентни към моксифлоксацин. Няма кръстосана резистентност между моксифлоксацин и гореспоменатите класове антибиотици. Наблюдавана е кръстосана резистентност между системния моксифлоксацин и някои други хинолони.

In vitro резистентност към моксифлоксацин се развива чрез многостепенни мутации. Резистентност към моксифлоксацин се проявява in vitro при обща честота между 1,8 x 10-9 до по-малко от 1 x 10-11 за грам-положителните бактерии.

Доказано е, че моксифлоксацин е активен срещу повечето щамове на следните микроорганизми, както in vitro, така и при клинични инфекции:

1. Аеробни грам-положителни микроорганизми

• Corynebacterium видове*
• Micrococcus luteus*
• Стафилококус ауреус
• Staphylococcus epidermidis
• Staphylococcus haemolyticus
• Staphylococcus hominis
• Staphylococcus warneri*
• Streptococcus pneumoniae
• Група Streptococcus viridans

2. Аеробни Грам-отрицателни микроорганизми

• Acinetobacter lwoffii
• Haemophilus influenzae
• Haemophilus parainfluenzae

3. Други микроорганизми

• Chlamydia trachomatis

Дозировка

Моксифлоксацин е под формата на стерилен разтвор за очно приложение. Изписва се по лекарско предписание.

Дозировката на моксифлоксацин е по една капка в засегнатото око 3 пъти на ден в продължение на 7 дни.

Заглавно изображение: CCO Public domain