Хронично възпаление на слъзните пътища МКБ H04.4

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към хронично възпаление на слъзните пътища се включват хроничен дакриоцистит и хроничен каналикулит. Състоянията показват някои идентични особености в етиологията и клиничното протичане, срещат се относително рядко в клиничната практика и рядко водят до развитие на сериозни и с дългосрочни последици усложнения.

Причини и особености

Хроничният дакриоцистит представлява хронично възпаление на слъзния сак в зряла възраст. Етиологичните фактори, предразполагащи развитието на дакриоцистит са отлагане на калций или гъбични колонии около чужди тела в лумена на жлезите, стриктури на стените на слъзния сак, наличието на тумори или полипи, сериозни травми и фрактури.

Хроничният дакриоцистит рядко се описва в млада възраст, като по-често засяга жени на възраст над 50 години.

Може да се развие като последица от нелекуван, неглижиран или неправилно третиран остър дакриоцистит с инфекциозна етиология (най-често позитивни при оцветяване по Грам бактерии, по-рядко негативни при оцветяване по Грам бактерии, гъбички, вируси).

Хроничен дакриоцистит се наблюдава по-често при лица с подлежащи автоимунни заболявания, като например лупус, грануломатоза и полиангиит, саркоидоза.

Възможно е развитие на хроничен дакриоцистит във връзка с подлежащ хроничен конюнктивит, синузит, аномалии в областта на околоносните кухини и синусите, тумори и други.

Хроничният каналикулит представлява хронично възпаление на канала на слъзната жлеза. Причинява се най-често от актиномицети или арканобактериум хемолитикум. Най-често инфекцията хронифицира, поради неправилно лекуван остър каналикулит, в резултат от което се развива хроничен каналикулит.

Изложени на по-висок риск са лица в напреднала възраст, при наличие на подлежащи аномалии в околоносните кухини и структури, хронични заболявания (синузит, конюнктивит, блефарит и други).

Симптоми

Клиничното протичане при хроничен дакриоцистит обикновено показва тенденция към наличие на по-леки оплаквания в сравнение с проявите при остър дакриоцистит.

Възможни са болки в областта на очите, оток (подуване) около очите, зачервяване или потъмняване на кожата в областта, отделяне на секрет. В много редки случаи при хроничен дакриоцистит е възможно наличието на повишена температура, силна болка и системни оплаквания.

Липсата на своевременни мерки и лечение се асоциира с повишен риск от развитие на вторична инфекция, хронично възпаление, абсцес в областта и допълнително затруднява последващата терапия във връзка с тежестта на промените, които настъпват.

Клиничното протичане при хроничен каналикулит може да засегне едното или и двете очи, като най-често води до различна по тежест болка в областта на окото, зачервяване на очите, повишено овлажняване и сълзене (епифора), промяна в пигментацията на кожата около засегнатите клепачи, отделяне на мътен секрет от очите, наличие на твърдо, подобно на камъче образувание в областта на каналчетата. Обикновено зрението не се засяга от самия процес, но в резултат от наличните симптоми може да се наблюдава замъгляване на зрението, временни нарушения в зрителната острота и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при хронично възпаление на слъзните пътища се осъществява въз основа на обстойния анализ на информацията, получена в хода на различните изследвания. Диагнозата често е затруднена във връзка с липсата на строго специфични оплаквания и промени, което налага провеждането на различни по вид изследвания:

• разпит и преглед: данни за прекаран остър дакриоцистит и/или каналикулит, подлежащи очни заболявания (блефарит, конюнктивит, ентропион, ектропион, синдром на сухото око и други), данни за подлежащи системни заболявания (лупус, саркоидоза, диабет и други), тежест и давност на оплакванията, обостряне след излагане на определени фактори и въздействия. При прегледа се регистрират наличните видими промени по очите, но е необходима и оценка на общото здравословно състояние с цел улесняване на диференциалната диагноза
• изследване на зрението: за установяване на налични промени в зрителната острота, подпомагане на диференциалната диагноза и установяване на налични зрителни усложнения, се извършват стандартните очни изследвания за оценка на зрителната острота, периферното зрение, цветното зрение, вътреочното налягане и други
• образни и инструментални изследвания: диагнозата се поставя чрез флуоресцеин клирънсов тест, сондиране, рентгенография и компютърна томография, дакриоцистография, сцинтиграфия на слъзния сак, като обикновено се визуализират наличните промени, характерни за хроничния дакриоцистит и каналикулит

Диференциалната диагноза налага различаване на отделните хронични заболявания на слъзния апарат от другите нарушения в областта на очите, но също и от някои системни заболявания, при които е възможно в хода на прогресията на болестта да се развият идентични промени.

Лечение

Терапевтичният подход при хронично възпаление на слъзните пътища се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта и особеностите в протичането, общото състояние на засегнатите и редица други фактори. Най-общо лечението бива консервативно (с лекарства и общи мерки) и оперативно (с подходящи хирургични методи и техники):

• консервативно лечение: при наличие на инфекциозна етиология се преминава към подходяща антимикробна терапия. Предпочитани средства са антибиотиците, като може да се наложи освен локална (капки за очи, очна маз) да се проведе и системна терапия (с таблетки, капсули, прах). При изолиране на гъбички се преминава към лечение с подходящи антимикотици. Допълнително се назначават локални противовъзпалителни средства, обезболяващи, изкуствени сълзи и други. Компреси, ограничаване на вредните въздействия и други общи мерки също могат да се приложат, но ефективността им е противоречива
• хирургично лечение: в мнозинството от случаите при хроничен дакриоцистит се налага провеждане на хирургична терапия, като най-често се извършва дакриоцисториностомия или дакриоцистектомия. При хроничен каналикулит липсата на ефект от консервативното лечение налага преминаване към оперативна намеса, като добри резултати се получават след кюретаж на канала или каналикулотомия

Прогнозата се определя строго индивидуално, като при адекватно, ранно и пълно лечение пациентите обикновено се възстановяват напълно, без остатъчни негативни последици.

Липсват мерки за строга и специфична профилактика, препоръчва своевременно лечение на острите форми на заболяванията и съответно проследяване на пациентите до пълното им възстановяване с цел намаляване риска от хронифициране.

Изображения: freepik.com