Стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища МКБ H04.5

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към рубриката стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища се включват някои относително по-рядко наблюдавани в клиничната практика състояния, като дакриоилт, еверзия на слъзните точки, стеноза на слъзните каналчета, дуктуси или торбички. Ранната диагностика и подходяща терапия се асоциират със значително по-нисък риск от развитие на усложнения и по-добра прогноза.

Причини и особености

Стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища включва развитието на различни нарушения, показващи някои особености в своята етиология.

Сред едни от възможните причини за развитие на стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища се включват:

• вродени аномалии: вродена или конгентиална стеноза, аномалии в разположение на структурите на слъзния апарат
• инфекции: трахома, хламидия, актиномицес, инфекция с човешкия папилома вирус, инфекция с херпес симплекс вирус и други
• възпалителни процеси: локални или системни възпалителни процеси, включително блефарит, синдром на сухото око, лихен планус, окуларен цикатрициален пемфигоид и други
• травми: травми в областта на очите и назолакрималния канал, тумори (първични или метастатични) в областта
• други: под въздействието на продължителна локална употреба на някои лекарства, системни заболявания и други също може да се развие стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища

В някои случаи причините не могат да бъдат установени, като при подобни ситуации се говори за идиопатична форма на заболяването.

Симптоми

Дакриолитът е състояние, което се характеризира с наличието на конкремент в назолакрималната система. Може да доведе до интермитентна епифора (прекомерно овлажняване на очите, прекомерно отделяне на сълзи) без възпаление, както и до повтарящ се дакриоцистит (рецидивиращ дакриоцистит).

Клиничното протичане при дакриолит обикновено е идентично на това на дакриоцистит и се характеризира с болка в областта на очите, зачервяване, подуване, прекомерно овлажняване, замъгляване на зрението, а в някои случаи може да се наблюдава и отделяне на секрет.

Стенозата на назолакрималния канал се характеризира с неговото запушване и отичане на сълзите от очите към носа. Стенозата на назолакрималния канал клинически се изявява с прекомерно сълзене, зачервяване на окото, дразнене, сърбеж, зачервяване и подуване на кожата около очите.

Стенозата на слъзните дуктуси или торбички протича клинично идентично и наподобява много стенозата на назолакрималния канал.

При конгенитална назолакримална обструкция на канала при раждането и скоро след това се наблюдават характерните прояви, налагащи първоначална терапия с консервативни мерки, сондиране и при нужда оперативна намеса.

Общ клиничен белег на повечето от включените в рубриката заболявания е наличието на болезненост в областта на очите, зачервяване, подуване, прекомерно сълзене. Основният риск от усложнения се свързва с развитието на вторична бактериална инфекция.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища може да бъде затруднено при част от пациентите във връзка с липсата на специфични клинични белези, поради което може да се наложи извършването на различни по вид допълнителни изследвания. Най-често диагнозата се базира на:

• разпит и преглед: обстоен разпит за налични подлежащи заболявания (очни заболявания, системни болести), излагане на вредни въздействия, идентифициране на рискови фактори, давност и тежест на оплакванията, връзката им с определени фактори. Необходим е и цялостен преглед за оценка на общото здравословно състояние
• оценка на зрението: за установяване на зрителни нарушения, усложнения, но също и за подпомагане на диагностичния процес, се извършва оценка на зрителната острота, периметрия, тонометрия и други
• образни и инструментални изследвания: при необходим може да се наложи извършването на контрастно или нативно (чисто, без контраст) изследване, включително компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, рентгенография, дакриоцистография и други

Диференциалната диагноза налага различаване на състоянията едно от друго, но също и различаване от другите болести на слъзната жлеза.

Лечение

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите и тежестта на протичане в конкретния случай. При възможност се прилагат консервативни мерки, а при липса на ефект или липса на други алтернативни методи може да се наложи преминаване директно към оперативно лечение.

Консервативните мерки могат да включват масаж на слъзния канал, антибиотични капки за очи или антибиотична очна маз, противовъзпалителни и обезболяващи локални средства, изкуствени сълзи за осигуряване на адекватна хидратация и почистване и други.

Лечението на стеноза и инсуфициенция на слъзните пътища в общия случай е хирургично и се състои във възстановяване на тяхната проходимост, като това може да наложи извършването на различни оперативни интервенции, включително дакриоцисториностомия, сондиране, хирургична интервенция, коригираща нарушената проходимост на канала и други.

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от терапевтичните възможности, следоперативното възстановяване и реакция на организма, развитие на усложнения и много други фактори.

Липсват специфични мерки за профилактика за тези заболявания.

Изображения: freepik.com