Болест на слъзния апарат, неуточнена МКБ H04.9

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Слъзният препарат представлява система, която осигурява образуването и отделянето на сълзите. Той се състои от слъзни жлези и слъзни пътища. Слъзните жлези са чифтен орган (по една за всяко око), който осигурява продукцията на сълзите. Слъзните пътища се състоят от слъзни каналчета, лакримален сак и назолакримален дуктус. Те осигуряват отделянето на сълзите в носната кухина.

При болест на слъзния апарат, неуточнена, не може да бъде установено конкретното нарушение и да бъде определена неговата етиология, което може да доведе до диагностични и терапевтични затруднения.

Причини и особености

Причините за развитие на болест на слъзния апарат, неуточнена, са многобройни и разностранни.

Състоянието може да засегна в еднаква степен представителите на двата пола, без съществени различия между отделните възрастови групи.

Като цяло, в съвременната медицинска практика неуточнените форми са рядкост във връзка с високите диагностични възможности.

Сред едни от възможните причини за поява на неуточнено заболяване на слъзния апарат се включват:

• инфекции: много често се касае за подлежащ инфекциозен процес с локално или системно разпространение, като по-често се изолират позитивни при оцветяване по Грам бактерии. Обикновено при инфекциозен процес причинителят може да бъде изолиране след микробиологичен анализ на съответните секрети
• възпаление: локално възпаление на структурите на окото (блефарит, конюнктивит, кератит, дакриоцистит, каналикулит и други), но също и възпалителни заболявания със системен характер могат да станат причина за поява на неуточнено заболяване на слъзния апарат
• травма: травми в областта на окото и назолакрималните кухини, синусите и лицето могат да причинят различни по тежест нарушения и да провокират съответната симптоматика
• други причини: продължителен прием на някои лекарства, злоупотреба със забранени субстанции, излагане на вредни въздействия, облъчване в областта на главата и други могат да причинят увреждане на слъзния апарат

Изясняването на евентуалните причини, провокирали нарушенията, лежи в основата на последващата ефективна и адекватна терапия.

Симптоми

Болест на слъзния апарат, неуточнена, може да протече с широко многообразие от оплаквания и големи вариации при отделните пациенти.

Възможно е леко, асимптоматично протичане, с едва набелязани оплаквания, но е възможно и тежко протичане с наличие на множество оплаквания, а в някои случаи и системни прояви, включително висока температура и влошаване на общото състояние.

Възможно е засягане само на едното око (едностранно ангажиране, унилатерална форма) или засягане на двете очи (двустранно ангажиране, билатерална форма).

Оплакванията обикновено са локални, неспецифични, идентични на тези при другите болести на слъзния апарат и могат да включват зачервяване на окото, различна по сила и тежест болка, оток, запушване на слузните пътища, оток (подуване) на клепачите, епифора (прекомерно овлажняване на очите и сълзоотделяне) или синдром на сухото око (изсушаване на очната лигавица) и други.

Липсата на лечение и неглижирането на оплакванията крие риск от развитие на усложнения, включително вторична бактериална инфекция, запушване или стесняване на слъзните канали и пътища, формиране на абсцес и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при болест на слъзния апарат, неуточнена, обикновено се извършва по метода на изключването, за целта на което често се налага провеждането на многобройни и различни по вид изследвания:

• разпит и преглед: обстоен разпит относно подлежащи заболявания, травми, оперативни интервенции, прием на лекарства, излагане на вредни въздействия, оценка на рискови фактори и други в комбинация с данни за особеностите и тежестта на наличните оплаквания. Препоръчителен е обстоен преглед с цел подпомагане на диференциалната диагноза и ограничаване на болестния процес до определени структури
• образни и инструментални изследвания: извършват се специализирани очни изследвания за оценка на зрителната острота, периферното зрение, вътреочното налягане и други, но също и изследвания с контраст, дакриоцистография, сондиране, микробиологична диагноза на секрет от окото и други с цел подпомагане на диагностичния процес
• други изследвания: при съмнения за системно заболяване може да се наложи назначаване на съответните лабораторни, образни и инструментални изследвания, в някои случаи и генетичен анализ

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от всички останали заболявания на слъзния апарат, както и от някои системни автоимунни или други заболявания, които в хода на своята прогресия водят до засягане и на слъзния апарат.

Лечение

Лечението на болест на слъзния апарат, неуточнена, зависи от характера и етиологията на заболяването.

Неуточнените форми обикновено подлежат на симптоматично лечение до изясняване на етиологията и уточняване впоследствие на диагнозата.

При изолиране на инфекциозен причинител се предприема съответната антимикробна терапия, като в зависимост от естеството на причинителя се използват различни групи лекарства, включително антибиотици, антимикотици (противогъбични лекарства), антивирусни агенти.

При съмнения за алергична компонента е уместно включването на подходящ противоалергичен препарат, включително локални и/или системни антихистамини.

Могат да се назначат обезболяващи и противовъзпалителни локални средства, предимно със симптоматична цел, за подобряване комфорта на засегнатите.

В някои случаи се назначават компреси, масажи и други общи мерки.

В много редки случаи неуточнената форма на заболяването подлежащи на оперативна терапия и ревизия за оценка на слъзния апарат.

Прогнозата се определя строго индивидуално, съобразно тежестта и особеностите на протичане, повлияването от приложените терапевтични мерки и редица други фактори.

Изображения: freepik.com