Едем на папилата, неуточнен МКБ H47.1

Едем на папилата представлява оток на очната папила. Папилата е тази част на ретината, където излиза очния нерв. Застойната папила може да бъде едностранна или двустранна.

Причини за двустранните застойни папили са: интракраниални тумори, мозъчни абсцеси, туберкулозни или луетични грануломи, епидурални и субдурални хематоми или интрацеребрални хематоми, аневризми, цистицеркуси и други паразити, увеличение на ликворния обем, енцефалит, полиомиелит, менингит, вторична хидроцефалия. Типична картина на застойна папила понякога се може да се види и при анемия, левкемия и други.

Причини за едностранните застойни папили са атрофия на зрителния нерв.

Болните се оплакват от главоболие, гадене и поръщане. Характерни за заболяването са и транзиторните нарушения на зрителната острота. При преглед на пациента с офталмоскоп се наблюдава невъзпалителен прозрачен оток, който най-напред обхващат задната половина на папилата. По-нататъшното отичане на диска води до неясни граници на папилата. Тя добива гъбовидна форма. Цветът на папилата е червеникав до сивочервеникав. По-късно могат да се появят щриховидни кръвотечения по границата на папилата и сивобелезникави ексудатни петна около нея.

Обратно развитие е възможно, когато се премахне причината за застойната папила, и то в първите месеци от заболяването. Зрителната функция на окото дълго време остава непроменена. Като първ симптом на заболяването се явява преходно притъмняване пред очите, което може да се провокира с рязко движение на очите или главата. Ранен симптом е и увеличаване на сляпото петно.

Диагнозата едем на папилата, неуточнен, се поставя с помощ на офталмоскопия, при която се забелязват характерни за заболяването промени.

Лечението на застойната папила се състой в лекуване на причината за заболяването. Ако се допусне заболяването да достигне до стадий на атрофия на папилата, тогава не е възможно терапевтично възстановяване, нито консервативно, нито оперативно.