Други болести на зрителния [2-я] нерв и зрителните пътища МКБ H47

Към други болести на зрителния [2-я] нерв и зрителните пътища спадат едем на папилата, увреждания на хиазмата, атрофия на зрителния нерв и други.

При генерализирана склероза в напреднала възраст изхранващите съдчета на n. opticus могат да се запушат. Това предизвиква в близост до папилата, леко проминираща зона с преходен исхемичен оток. Отокът обхваща най-вече ръба на папилата, поради което границите й изглеждат неясни. При запушване на ствола папилата остава непроменена до започване на атрофия след 2-3 седмици. И при двете форми настъпва секторно отпадане на зрителното поле и центроцекален скотом.

Токсична оптиконевропатия представлява увреждане на зрителния нерв от редица токсични вещества. Най-известна е тютюнево-алкохолната амблиопия. Специфичен е центроцекалния скотом и смущението на цветоусещането за черно. Вечер пациентите виждат по-добре, отколкото денем. Зрителният нерв се уврежда и от много медикаменти: хинин, ерготамин, етамбутол и др. Антибиотиците, които увреждат зрителния нерв са от групата на аминогликозидите. При неуместна употреба на тези медикаменти се получава ятрогенно увреждане на зрителния нерв и понякога намаляване на зрението. На основата на автоимунни процеси зрителният нерв се уврежда при изгаряния на кожата, диабет, бременност, менструационни смущения, лактация и др.

Хипофизните тумори, поради близкото съседство на турското седло с хиазмата и зрителните нерви, причиняват ранни увреждания на зрителните пътища от директен натиск. Най-чести причини са: интра-, супра-, параселарни тумори на хипофизата, тумори в предната черепна ямка, аневризми на вътрешната сънна артерия и др. Болните се оплакват от намаляване на зрителната острота, битемпорална хемианопсия и след 2-3 седмици- атрофия на зрителните нерви. Лечението е оперативно. При неоперативни случаи се прави рентгенотерапия.

Заболявания на tractus opticus от туморно естество, базален менингит, съдови процеси, аневризма и др. водят до хомонимна хемианопсия или хемианопсична квадрантопсия и хемианопсична зенична неподвижност.

Заболявания на radiation optica от тумори на париеталния и окципиталния дял на мозъка, абсцеси, кръвоизливи водят до хомонимна хемианопсия или квадрантопсия.

Едностранните заболявания на зрителната кора най-често водят до хомонимна хемианопсия със запазване на макулното зрение. При слепота поради увреждане на зрителната кора се наблюдава кортикална амавроза със запазване на зеничните реакции при нормален вид на папилите. Душевна слепота или неспособността да се назове вижданият предмет, се среща при комбинирани лезии на окципиталните и париеталните лобове на мозъка.

Лечението на други болести на зрителния [2-и] нерв и зрителните пътища е комплексно и зависи от етиологичния фактор, довел до пявата им.