Склерит МКБ H15.0

Склерит представлява възпалително заболяване на склерата, която представлява част от външната обвивка на окото.

Възпалителните заболявания на склерата най-често възникват по съседство, от възпалителни процеси на близко разположени до нея органи (конюнктива, орбита). Често пъти възпалителни процеси на склерата се наблюдават при следните заболявания: ревматоиден артрит, периартритис нодоза, туберкулоза, сифилис, колагенози, подагра и други. По-рядко се срещат имунологични свърхчувствителни реакции или метастатични процес при сепсис.

При предния склерит съответно от възпалителен процес се засяга предната склера, следователно тя е достъпна за оглед и палпация, което улеснява диагнозата. Може да се развие дифузна или нодуларна форма на възпаление. Нодуларната форма често води до образуване на склерни стафиломи. Ако склерата се засегне кръгово, заболяването носи наименование ануларен склерит (scleritis anularis). Склерата е болезнена при палпация, поради преминаващите тук цилиарни нерви.

За заден склерит е характерна следната тирада: болка при движение на очната ябълка, болка при натиск върху окото и слабо изразено протрузио на булба. Понякога като усложнение може да настъпи ексудативно отлепване на ретината. Много рядко след хронично протичащ заден склерит може да се развие възпаление на зрителния нерв или задна стафилома.

Лечението се осъществява чрез локално прилагане на парасимпатиколитици или симпатикомиметици , които да предизвикат мидриаза (разширяване) на зеницата. Правят се превръзки. Прилагат се и кортизонови мехлеми, суха топлина. Кортикостероиди и противовъзпалителни препарати се прилагат през устата.