Болести на склерата МКБ H15

Склерата е част от външната обвивка на окото. Тя заедно с роговицата дават формата на очната ябълка и предпазват очното съдържимо. Напред тя преминава в роговицата, а назад в обвивките на зрителния нерв. Отвън е покрита от еписклера и от Тенонова капсула, която е една фиброеластична мембрана със защитна функция по отношение на очедвигателните мускули. Кръвоснабдяването на склерата е слабо, поради което тя боледува много рядко. Възпалителните процеси в нея се развиват по съседство, отвън (от конюнктивата и орбитата) и отвътре (от увеята). Възпалителни заболявания на склерата се получават и при ревматоиден артрит, периартритис нодоза, туберкулоза, луес, колагенози, подагра и др.

Към болести на склерата спадат склерит, еписклерит, екваториален стафилом и склеректазия.

Еписклерит представлява възпалително заболяване на повърхностните слоеве на склерата. Протича предимно едностранно, под форма на бързопреходен болезнен при палпация повърхностен дифузен или ограничен инфилтрат. Този инфилтрат се нарича склерна пъпка и обикновено е на 2-3 мм от лимба, достига големина на лещено зърно и никога не улцерира. Често променя мястото си, а понякога в дълбочина се образуват по-големи, дълготраещи възли. Лечението на еписклерита се осъществява чрез прилагане на антибиотични и сулфонамидни капки, кортизонови капки локално. По общ път се прилагат противовъзпалителни и дезалергизиращи средства.

Преден склерит е възпалително заболяване, при което от процес се засяга част от склерата, разположена пред екватора на очната ябълка. Възпалителните заболявания са най-често грануломатозни. Под форма биват дифузни и нодуларни. Нодуларната форма води до образуване на склерни стафиломи. При склерит инекцията е виолетова до синьо-червена и обхваща ограничена зона върху склерата. Подлежащите възелчета са болезнени, особено при палпация, поради засегнатите цилиарни нерви. При рецидивиращи склерити, съпътствани от възпаление на увеята, често се развива склерозиращ кератит и вторична глаукома.

Заден склерит е възпаление на склерата, при който причините за настъпването му са същите както при предния склерит. Характерна за заболяването е следната триада: слабо изразено протрузио на булба, болка при движение на очната ябълка, болка при натиск върху окото. Понякога при засягане на всичките слоеве на склерата, поради близостта им до хороидеята и ретината, се развива ексудативно отлепване на ретината. При съпътствуващ тенонит има възпаление на залавните места на очедвигателните мускули за склерата. Получават се преходни болки, а при движение на очите и преходно двоене на образите. Редки форми на заболяването са метастатичен склерит при фурункулоза, бактериален хематогенно получен абсцес на склерата от панарициума. Лечението на склеритите се изразява в лечение на основното заболяване. Локално се прилага кортизонов мехлем, суха топлина. Прави се превръзка. Кортикостероиди и противовъзпалителни средства се прилагат по общ път.

Болести на склерата се лекуват от специалист офталмолог.