Еписклерит МКБ H15.1

Еписклерит е възпалително заболяване на повърхностните слоеве на склерата. Процесът в повечето случаи е едностранен и изчезва 1 - 2 седмици след появата си дори и без лечение. Повечето случаи са идиопатични, но понякога може да се открие външен възпалителен агент.

Причини за възникване на еписклерит могат да бъдат съединително - тъканни заболявания (системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит, полиартериитис нодоза, псориатичен артрит), атопия, чужди тела или химикали, инфекциозни заболявания (бактериални, вирусни, гъбични, паразитни), паранеопластичен синдром, синдром на Wiskott - Aldrich.

Възпалението е локализирано в горните слоеве на склерата и се характеризира с дилатация на съдовете и периваскуларна инфилтрация. Съществуват две форми: проста и нодуларна. При простия еписклерит се наблюдават възпалителни епизоди с продължителност 7 - 10 дни, които се появяват през интервал от един до три месеца. При нодуларния еписклерит възпалителните атаки са по - болезнени. При повечето пациенти състоянието се свързва с наличието на системно заболяване.

Еписклерит се появява с по - голяма честота през четвърто - пето десетилетие, по - често при жените. Налице е болезнен при палпация повърхностен ограничен или дифузен инфилтрат. Развива се на 2 - 3 mm от лимба и е известен още като склерена пъпка. По правило инфилтратът не улцерира. При нодуларната форма често в дълбочина се образуват по - големи, дълготрайни възли. В близо 10 % от случаите състоянието се асоциира с преден увеит. Установява се регионална инекция, фотофобия и отделяне на воднист секрет при някои пациенти.

Диагнозата се доказва микроскопски. В подкрепа на диагнозата се правят лабораторни изследвания - ПКК, ДКК, СУЕ, ревматоидин фактор и др. Диференциална диагноза се прави с вирусен конюнктивит, кератоконюнктивит, склерит.

Еписклеритът е самоограничаващо се заболяване, което не причинява трайни увреждания на окото. Често простия еписклерит не изисква лечение. При пациенти с по - продължителни възпалителни епизоди се прилагат изкуствени сълзи и локални кортикостероиди. При нодуларната форма се използват локални кортикостероиди и противовъзпалителни средства. Препоръчително е използването на очила. Когато етиологичният фактор е известен се прилага лечение на основното заболяване.