Диабетна катаракта (Е10-Е14ї с общ четвърти знак .3) МКБ H28.0

Диабетната катаракта е състояние, което се характеризира с появата на мътнини по лещата на окото, нарушаващи нейната прозрачност. Катарактата представлява едно от усложненията на диабета. Колкото по добре се провежда антидиабетното лечение, толкова по-вероятно е да се избегнат всякакви негови усложнения.

Диабетът може да се изяви като ключов фактор, за развитие на катаракта. Ензимът алдоз-редуктаза катализира редукцията на глюкоза до сорбитол чрез полиолния път. Чрез редица изследвания е доказана ролята на този ензим в развитието на катаракта. Установено е, че интрацелуларното натрупване на сорбитол води до осмотични нарушения, което води до фиброзиране и дегенерация на лещата. В лещата, сорбитолът се образува по-бързо, отколкото се преобразува във фруктоза от ензима сорбитол-дехидрогеназа. Това допълнително увеличава натрупването на сорбитол в лещата.

Клинически, диабетната катаракта не се различава съществено от останалите видове перде. Диагнозата се поставя сле щателен очен преглед, при който се установяват различните зрителни нарушения. Лечението на диабетната катаракта е хирургично. Осъществяват се процедурите факоемулсификация или поставяне на изкуствена леща.