Афакия МКБ H27.0

Афакията е състояние, което се характеризира със следоперативно или травматично отстраняване на очната леща. Характерно е за пациенти с катаракта след нейното премахване. В някои случаи афакията е вродено състояние, което се диагностицира скоро след раждането. Лещата може да бъде отстранена или увредена след инфекция, травма или разязвяване. Пациентите с афакия имат хиперопия (далекогледство) и проблеми с акомодацията. Характерна е също така повишената чувствителност към светлината. Ето защо е препоръчително използването на слънчеви очила на ярка светлина. Неспазването на предпазните мерки може да доведе до тежко увреждане на ретината.

Афакията може да се усложни с отлепване на стъкловидното тяло или ретината, и глаукома. При обективното изследване се установява дълбока предна камера, наличие на черна зеница и трептене на ириса при движение на окото.
Пречупващата сила на лещата е около 17D. Тя може да се замести със сферично стъкло с +10 до +12D. При двустранна афакия се използват очила, контактни лещи или вътреочни лещи.

Когато само едното око е с отстранена катаракта, се получава анизейкония - разлика в големината на образите върху двете ретини. Корекция на афакията се извършва чрез:

- използването на контактна леща и очила за афакичното око

- използване на изкуствени вътреочни лещи