Паралитичен страбизъм МКБ H49

Паралитичният страбизъм (паралитичното кривогледство) се явява по-често в напреднала възраст и рядко при деца.

Причината за възникване на паралитичен страбизъм е парализа или пареза на очедвигателните мускули. Всички заболявания на мозъка могат да причинят поражения на нервите, които инервират очедвигателните мускули.

Паралитичното кривогледство се характеризира с характерна клинична картина. Пациентът се оплаква от двойно виждане, което се усилва при определена посока на погледа. При това единия от двойните образи е действителен, а вторият образ е лъжлив. Болният се затруднява да разпознае действителния от лъжливия образ и това може да наруши координацията му. Подвижността на засегнатото око е ограничена. Ъгълът на отклонение на очните оси при паралитичния страбизъм е променлив. Той се увеличава при поглед по посока на действие на парализирания мускул и намалява или дори изчезва при преместване на погледа в обратно направление. Компенсаторно положение на главата. За да се избегне двойното виждане, болният често избира положение на главата, при което ъгълът на отклонение е минимален и диплопията изчезва. При парализа на десния n. abducens напр., вместо да погледне вдясно, болният обръща в тази посока цялата си глава.

Най-често срещани са парализите на n. abducens. Не са редки и парезите на n.trochlearis. Болните с изолирана пареза на трохлеарис се оплакват, че не могат да четат, трудно слизат по стълбите. Парализата на n. oculomotorius, когато е стволова, може да засегне всички инервирани от този нерв мускули. Очната ябълка е отклонена надолу и латерално, клепачът е птозиран, зеницата е широка и не реагира, има парализа на акомодацията.

В диференциално-диагностично отношение следва да се мисли за механични ограничения в подвижността на очната ябълка, при тумори на орбитата, фрактури на пода на орбитата, ендокринна инфилтративна офталмопатия, миозит на очедвигателните мускули, миастения гравис и др.

Лечението на паралитичния страбизъм се лекува от невролог. Неудобствата, предизвикани от двойното виждане, се избягват чрез оклузия на отклоненото око. Оперативно лечение се предприема, след една година от появата на страбизма, когато са изчерпани възможностите за консервативно лечение.