Енофталм МКБ H05.4

Енофталм представлява хлътване на очната ябълка в кухината на орбитата. Състоянието е често и се среща във всички възрасти.

Първичният енофталм е вродено състояние. Характерна е известна лицева асиметрия. Вторичният енофталм е придобит и възниква в резултат на нарушено отношение в обема между костната кухина, орбитата и нейното съдържимо - окото и мастната тъкан. Така например при разширяване на очницата без промяна в обема на нейното съдържимо настъпва енофталм. Контрактурата на околоочните мускули също може да причини енофталм. Причини за възникване на вторичен енофталм са:

- постнатално, неадекватно развитие на орбиталната кухина - може да се наблюдава спиране на костния растеж, поради лъчетерапия по повод ретинобластом, атрофия на мастната тъкан зад очната ябълка или проблеми, засягащи максиларната кост.

- увеличаване на орбиталната кухина - при счупване на орбиталните кости, хирургическо разширяване при спонтанен колапс на максиларния синус и пода на очницата поради отрицателното синусово налягане.

- намален обем на съдържимото на очницата - най - често при атрофия на мастната тъкан.

Наблюдава се прогресивно хлътване или потъване назад на едното или двете очи с различна давност. Двустранният енофталм е по - труден за диагностициране без рентгенография или използване на стари снимки за сравнение, докато едностранния е очевиден при сравняване на едното око с другото. Характерни са следните особености - стеснена вертикална цепка на клепача, деформация на гънката на горния клепач, изтъняване на мастните възглавнички на горния и долния клепач.

Диагнозата енофталм се поставя чрез КАТ и ЯМР на орбитата. Диференциална диагноза се прави с екзофталм, парализа на Бел, синдром на Хорнер, птоза, фрактура на пода на очницата и др. Лечението е консервативно според етиологията и оперативно.