Болести на орбитата МКБ H05

Към тази рубрика спадат периостит, тенонит, екзофталм, енофталм и други. Болести на орбитата се диагностицират с помощта на инструментални и образни изследвания, като рентгенография, компютърна томография и ехография.

Периостит (periostitis) или остиопериостит (osteoperiostitis) на орбитата може да се развие при проникване на инфекция по екзогенен път- при травма, със или без внедряване на чуждо тяло или по ендогенен път- по съседство от околните околоносни кухини и по кръвен път. При засягане на периоста винаги се обхваща и подлежащата кост. Много често може да се образува субпериостален абсцес между костта и периоста. Възпалителните процеси на орбитата могат да протекат остро, подостро и хронично.

Острият периостит (periostitis acuta) може да бъде разположен в предните или задните отдели на орбитната стена. При предните периостити, по орбитния ръб се открива хиперемия, инфилтрация и болка. Клепачите и конюнктивата в този участък са хиперемирани, а очната ябълка е изместена в противоположната посока. Задните периостити са по-трудни за диагностициране. При тях по орбитния ръб не се напипва инфилтрация. Хиперемията (зачервяването) на клепачите е по-дифузна, болката е по-дълбока и има изразен екзофталм. Най-тежко протичат остеопериоститите, разположени във върха на орбитата. Острият периостит се придружава с общо неразположение, главоболие, гадене и повишаване на телесната температура. Лечението на заболяването се състои в прилагане на широкоспектърни антибиотици и сулфонамиди, сгряващи компреси, както и физиотерапевтични процедури (диатермия, ултратерм) и дрениране на гнойника.

Подостър или хроничен периостит (perisotitis subacuta s. chronica) най-често се причинява от туберкулозната или луетична инфекция, която се разпространява по метастатичен път. Туберкулозният периостит се разполага най-често в долновъншния орбитен ръб, а сифилитичният в горновъншния орбитен ръб. Туберкулозният периостит се развива бавно с поява на гнойна фистула, която продължава да гнои с месеци. След оздравяването се получава плътен цикатрикс и деформация на клепачите. За сифилитичния периостит е характерна нощната болка. Лечението на заболяването се състои в прилагане на туберкулостатици, общоукрепващи средства, а при образуване на фистули- изчистване на гнойника, отстраняване на секвестрите и дрениране. При сифилитичния периостит се прилагат високи дози антибиотици- пеницилини в продължение на 3-6 седмици.

Тенонитът представлява възпалително заболяване на Теноновата капсула. Причинява се от механична или оперативна травма, ревматизъм, грип, алергия и др. заболяването започва с оток и зачервяване на клепачите и конюнктивата, движенията на очната ябълка са ограничени и силно болезнени. За лечение се прилагат топли компреси. Лекува се основното заболяване с противовъзпалителни средства, кортикостероиди или антибиотици.

Екзофталмът представлява изпъкване напред на очната ябълка. Най-често се причинява от увеличаване съдържимото на орбитата вследствие на настъпил кръвоизлив, възпалителен процес, тумор, ендокринни смущения, съдови промени и др.

Енофталмът представлява хлътване на орбитата. Може да бъде вроден или придобит. При вродения енофталм водеща причина е родова травма. Придобитият енофталм се наблюдава при фрактури на орбитата и при парализа на симпатиковата инервация като част от синдрома на Клод Бернар-Хорнер, който се характеризира с птоза, миоза и енофталм. При силно отслабване и при тежко обезводняване при стари хора може да настъпи също енофталм

Лечението на болести на орбитата се осъществява от специалист офталмолог.