Други болести на ретината МКБ H35

Към други болести на ретината спадат кръвоизливи в ретината, дегенерация на макулата, наследствени ретинални дистрофии, периферни ретинални дегенерации и други.

Кръвоизливите в ретината могат да имат различна форма- точковидни, кръгли или пламъковидни. В зависимост от дълбочината, на която се разполагат, хеморагиите биват:

 - преретинни хеморагии- те се намират между стъкловидното тяло и вътрешната гранична мембрана. Офталмоскопично имат характерен хомогенен вид, понякога с полулунна форма. Хеморагиите, разположени в слоя на нервните влакна, имат пламъковиден или щриховиден характер;

 - интраретинни хеморагии- те се разполагат около съдовете във вътрешните слоеве на ретината. Те имат точковидна или овална форма;

 - субретинни хеморагии- те се разполагат между невроепитела и пигментния епител или между пигментния епител и мембраната на Bruch.

Дисциформена сенилна дегенерация на макулата се среща към 60-годишна възраст. Свързва се със съдови изменения. Процесът започва в началот на едното око и след различно дълъг период се появява и в другото око. Болните се оплакват от замъгляване на зрението в централната част на зрителното поле, с поява на метаморфопсии и микропсии. Настъпват промени в цветоусещането. Зрителната острота е в различна степен намалена в зависимост от стадия на заболяването. Различават се три клинични форми: серозно, серозно-хеморагично и хеморагично отлепване на пигментния епител. В раните стадии, лечението се изразява в прилагане на лазеркоагулация. Прилага се и медикаментозно лечение с ангиопротектори, витамини, анаболни препарати, антикоагуланти и дехидратиращи средства. Медикаментозното лечение се прилага преди всичко по отношение на профилактиката на второто око.

Ангиоидните стрии се наблюдават много рядко самостоятелно. Обикновено са съчетани с други увреждания. Заболяването има автозомно-доминантен характер на унаследяване. Появява се в началото на едното око и след различно дълъг период се открива и на другото око. Впоследствие около стриите могат да се появят рецидивиращи малки кръвотечения. Накрая настъпва дисциформена дегенерация с неоваскуларна мембрана, която постепенно преминава към фиброзна фаза. Настъпилите промени довеждат до силно влошаване на зрителната острота, с наличие на централен скотом.

Периферните дегенерации на ретината се наблюдават в областта между екватора на ретината и зъбчатата линия. Периферните дегенерации на ретината включват: интраретинни дегенерации, витреоретинни дегенерации, хориоретинни дегенерации, комбинирани и хередитарни витреоретинни дегенерации. Най-голямо клинично значение имат витреоретинните и интраретинните дегенерации. Те представляват преаблационни състояния и при голям брой от случаите довеждат до отлепване на ретината. Откриване на дегенерация в периферията на ретината изисква незабавно извършаване на лазеркоагулация в увредените участъци с оглед профилактиката на отлепване на ретината.

Други болести на ретината се лекуват от специалист офталмолог и лечението включва използване на консервативни и хирургични методи на лечение.