от 07 яну 2013г., обновено на 08 дек 2022г.

Ретината е светлочувствителен слой, който покрива вътрешната повърхност на окото. Тя функционира по начин, подобен на лентата на фотоапарат или камера. Оптичните елементи на окото фокусират образа върху ретината, предизвиквайки серия от химични и електрични процеси в нея. Нервни влакна в ретината изпращат електрични сигнали до мозъка, който интерпретира тези сигнали като образи. Общата площ на ретината е приблизително 1,100 кв.мм. Подобно на останалите структури на окото, ретината може да бъде засегната от различни инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

Увреждане на ретината, неуточнено, може да настъпи под влиянието на различни етиологични агенти. То може да бъде едностранно или двустранно. Увреждането на ретината се характеризира основно с поява на скотоми и фотопсии (светлини отблясъци) в зрителното поле. Диагнозата на тези увреждания се поставят основно чрез фундоскопия, при което се наблюдава очното дъно и нарушенията в ретината могат лесно да бъдат наблюдавани.

Лечението на увреждане на ретината, неуточнено, е комплексно и зависи от етиологията на заболяването. Основно се прилагат различни хирургични техники за коригиране на дефектите.