Преретинопатия МКБ H35.1

› Въведение

› Какво представлява преретинопатията?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Преретинопатията представлява ранен стадий на ретинно увреждане, при който вече са налице начални структурни и функционални промени в ретината, но липсват характерните признаци на клинично изявена ретинопатия. Най-често се наблюдава при пациенти със захарен диабет, артериална хипертония и други заболявания, засягащи микроциркулацията. В ранните етапи обикновено протича без симптоми и се установява при профилактичен очен преглед. Навременната диагноза и добрият контрол на основното заболяване са от съществено значение за предотвратяване на прогресията и съхраняване на зрението.

Какво представлява преретинопатията?

Преретинопатията представлява ранен, предклиничен стадий на увреждане на ретината, при който вече са налице функционални или структурни промени в ретинните кръвоносни съдове и нервни клетки, но все още липсват характерните признаци на изявена ретинопатия. Това състояние се разглежда като преходен етап между нормалната ретина и развитието на клинично установима ретинопатия.

При преретинопатия настъпват нарушения в микроциркулацията, повишена пропускливост на капилярите, промени в кръвоснабдяването и начално увреждане на ретинните клетки. В зависимост от причината могат да бъдат засегнати както малките кръвоносни съдове, така и нервните влакна на ретината. Тези изменения обикновено не причиняват оплаквания и често се откриват единствено при специализирани офталмологични изследвания.

Най-често терминът се използва във връзка с хронични системни заболявания, като захарен диабет и артериална хипертония, при които ранното откриване на ретинните промени позволява предприемането на своевременни мерки за предотвратяване развитието на необратимо зрително увреждане.

Причини и рискови фактори

Преретинопатията възниква в резултат на заболявания или състояния, които нарушават кръвоснабдяването и нормалната функция на ретината. Най-често става въпрос за продължително увреждане на малките кръвоносни съдове (микроангиопатия), водещо до недостатъчно снабдяване на ретинните клетки с кислород и хранителни вещества.

Най-честата причина за развитие на преретинопатия е захарният диабет. Продължително повишените стойности на кръвната захар увреждат капилярите на ретината, като още преди появата на класическата диабетна ретинопатия могат да настъпят функционални нарушения в микроциркулацията и начални промени в ретинната структура.

Друга важна причина е артериалната хипертония. Продължителното повишено артериално налягане води до удебеляване на стените на ретинните артерии, нарушено кръвоснабдяване и постепенно развитие на съдови промени, които могат да прераснат в хипертонична ретинопатия.

По-рядко преретинопатия може да се наблюдава при нарушения в липидния метаболизъм, атеросклероза, хронично бъбречно заболяване, автоимунни и системни възпалителни заболявания, нарушения в кръвосъсирването, някои наследствени съдови заболявания.

Рискът от развитие на преретинопатия се увеличава при наличие на определени предразполагащи фактори, включително захарен диабет, лош контрол на кръвната захар, артериална хипертония, повишени стойности на холестерола и триглицеридите, затлъстяване и метаболитен синдром, тютюнопушене, напреднала възраст, хронично бъбречно заболяване, фамилна обремененост за съдови заболявания, продължително повишено вътреочно или артериално налягане.

Симптоми

В ранните стадии преретинопатията обикновено протича безсимптомно. Промените в ретината са слабо изразени и не засягат значително зрителната функция, поради което много пациенти не подозират за наличието на заболяването. Именно затова профилактичните очни прегледи са от особено значение при хората със захарен диабет, артериална хипертония и други рискови фактори.

С напредване на ретинните промени могат постепенно да се появят различни зрителни оплаквания, чиято тежест зависи от степента на увреждане и основното заболяване.

Възможните симптоми включват замъглено или неясно зрение, намалена зрителна острота, затруднено фокусиране при четене или работа на близко разстояние, поява на "плаващи" петна, точки или нишки пред очите (мътнини), нарушено възприемане на контрастите, затруднено виждане при слаба осветеност, изкривяване на образите при засягане на макулната област, временни колебания в зрението, особено при пациенти с диабет и нестабилни нива на кръвната захар.

Обикновено заболяването засяга и двете очи, макар че промените невинаги са еднакво изразени. При някои пациенти симптомите се развиват постепенно в продължение на месеци или години, докато при други могат да се появят по-бързо при лош контрол на основното заболяване.

Усложнения

Без своевременно диагностициране и адекватен контрол на основното заболяване преретинопатията може постепенно да прогресира до клинично изявена ретинопатия. Продължаващото увреждане на ретинните съдове води до хронично нарушение на кръвоснабдяването, исхемия и структурни промени, които увеличават риска от трайно зрително увреждане.

Най-честото усложнение е развитието на ретинопатия, която при пациентите със захарен диабет може да прогресира до непролиферативна и впоследствие до пролиферативна диабетна ретинопатия. При пациенти с артериална хипертония могат да настъпят промени, характерни за хипертоничната ретинопатия.

Други възможни усложнения са макулен едем, ретинна исхемия, неоваскуларизация, ретинни кръвоизливи, кръвоизлив в стъкловидното тяло, тракционно отлепване на ретината, необратима загуба на зрението при тежко и продължително увреждане на ретината.

Освен локалните очни усложнения, наличието на преретинопатия може да бъде индикатор за генерализирано съдово увреждане. Ранните промени в ретинните съдове често отразяват нарушения в микроциркулацията и в други органи, поради което са свързани с повишен риск от сърдечно-съдови и бъбречни усложнения при пациенти с диабет, артериална хипертония и други хронични заболявания.

Диагноза и изследвания

Диагнозата на преретинопатията се поставя въз основа на данните от офталмологичния преглед, резултатите от специализирани образни изследвания и оценката на придружаващите заболявания. Тъй като ранните ретинни промени често протичат без симптоми, заболяването най-често се открива при профилактичен очен преглед или при проследяване на пациенти със захарен диабет, артериална хипертония и други състояния, свързани с повишен риск от ретинно увреждане.

Диагностичният процес започва с подробно снемане на анамнеза, включваща информация за наличие на диабет, артериална хипертония, дислипидемия, бъбречно заболяване, тютюнопушене, фамилна обремененост и други рискови фактори. Изясняват се наличието и продължителността на зрителните оплаквания, както и проведеното до момента лечение.

Следва цялостен офталмологичен преглед, който обикновено включва определяне на зрителната острота, измерване на вътреочното налягане, изследване на предния очен сегмент, разширяване на зениците (мидриаза) и оглед на очното дъно (офталмоскопия).

За по-прецизна оценка на ретинните промени могат да бъдат назначени допълнителни инструментални изследвания, включително оптичната кохерентна томография, флуоресцеиновата ангиография, ОСТ-ангиографията.

При необходимост могат да бъдат извършени и цветна фотография на очното дъно, компютърна периметрия при съмнение за функционални нарушения на зрителното поле, ултразвуково изследване на окото при наличие на плътни кръвоизливи.

Преретинопатията трябва да бъде разграничена от други заболявания, които могат да причинят сходни промени в ретината или нарушения в зрението. Диференциалната диагноза включва диабетна ретинопатия, хипертонична ретинопатия, възрастово обусловена макулна дегенерация, оклузия на ретинните артерии или вени, централна серозна хориоретинопатия, възпалителни заболявания на ретината и хориоидеята, исхемична оптична невропатия и други заболявания на зрителния нерв.

Лечение

Терапевтичният подход при преретинопатия е насочен към овладяване на основното заболяване, ограничаване на рисковите фактори и предотвратяване на прогресията към клинично изявена ретинопатия.

Най-важната стъпка е оптималният контрол на системните заболявания, които стоят в основата на ретинното увреждане. При пациенти със захарен диабет това включва поддържане на добър гликемичен контрол чрез подходящ хранителен режим, физическа активност и медикаментозно лечение.

Проследяването на стойностите на гликирания хемоглобин е от съществено значение за оценка на дългосрочния контрол на заболяването.

При пациенти с артериална хипертония е необходимо поддържане на оптимални стойности на кръвното налягане чрез промени в начина на живот и антихипертензивна терапия. Контролът на дислипидемията също има важно значение за ограничаване на съдовото увреждане.

Промените в начина на живот са основен компонент на лечението и включват отказ от тютюнопушене, балансирано хранене, редовна физическа активност, поддържане на здравословно телесно тегло, ограничаване на приема на алкохол, контрол на останалите сърдечно-съдови рискови фактори.

Самата преретинопатия обикновено не изисква локално очно лечение. Ако обаче настъпи прогресия към клинично значима ретинопатия или се развият усложнения, могат да бъдат приложени специализирани офталмологични методи на лечение.

Не по-малко важно е редовното проследяване от офталмолог. Честотата на контролните прегледи зависи от степента на ретинните промени и от основното заболяване. При пациенти със захарен диабет и артериална хипертония периодичните очни прегледи позволяват своевременно откриване на прогресията и започване на лечение преди настъпването на необратими зрителни увреждания.

Прогноза

Прогнозата при преретинопатия зависи от причината за ретинното увреждане, степента на настъпилите промени и контрола на основното заболяване. При ранно откриване и ефективно лечение на рисковите фактори прогресията към клинично изявена ретинопатия може значително да се забави или предотврати. При липса на адекватен контрол, особено при захарен диабет и артериална хипертония, рискът от развитие на необратими ретинни увреждания и трайно намаление на зрението се увеличава.

Изображения: freepik.com