Отлепване на ретината

Отлепване на ретината: отделяне на светлочувствителната тъкан на окото (ретината) от подлежащите тъкани, при което тя променя нормалната си анатомична позиция. Ретината не може да функционира, когато е отлепена. Това е много сериозен проблем, който ако не се лекува почти винаги води до слепота.

Ретината е най-вътрешният слой на очната ябълка и покрива по-голямата част от задната част на окото. Тя съдържа фоторецепторни клетки - пръчици и конуси, които абсорбират светлината и я трансформират в електрически импулси, които се предават чрез зрителния нерв към мозъка. Светлината преминава през роговицата и зеницата върху лещата, преди да се прожектира върху ретината.

Симптомите, които може да се проявят в ранните етапи на състоянието включват зрителни нарушения като виждане на плаващи петна, на по-късен етап може да се установи загуба на част от периферното зрение, а ако състоянието не се лекува води до прогресивна загуба на зрението.

Отлепянето на ретината обикновено засяга мъже и жени на средна възраст и възрастни хора. С по-висок риск са тези, които са имали зрително увреждане или хирургическа процедура в областта на очите.

Отлепването на ретината може да се дължи на:

• Болести на окото и придатъците му - увеит, Х-свързана ретиносхиза, дегенеративна миопия, диабетна ретинопатия, късогледство, склерит, ексудативна ретинопатия, синдром на Вагнер (Wagner syndrome).
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - травма на главата.
• Новообразувания - тумор на очите.
• Инфекциозни и паразитни болести - цистицеркоза.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - тризомия на 6q хромозома, синдром на Елерс-Данлос (Ehlers-Danlos syndrome), синдром на Марфан (Marfan syndrome), синдром на Уокър-Уорбург (Walker–Warburg syndrome).

Лечението при отлепване на ретината е оперативно. То включва откриване и залепване на всички разкъсвания на ретината и освобождаването й от всички сраствания със стъкловидното тяло.