Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения МКБ H35.0

Към фоновата ретинопатия и ретинални съдови изменения спадат следните състояния: ретинални микроаневризми, ретинална неоваскуларизация, ретинален периваскулит, ретинални варици, ретинален васкулит, ретинални съдови обвивки, ретинопатия на Коутс, ексудативна ретинопатия и хипертензивна ретинопатия.

Ретиналната микроаневризма е състояние, при което се наблюдава малка област с изпъкналост на артерия или вена, в задната част на окото. Микроаневризмите могат да руптурират, и съдържащата се в тях кръв да изтече в ретиналното пространство. Ретиналната микроаневризма рядко причинява някакви симптоми. Състоянието се диагностицира при очен преглед след разширяване на зеницата. Допълнително може да се извършат тестове, като ангиограма с флуоресцеин. Микроаневризмата на ретината не изискват някакво особено лечение, освен лечение на причината довела до нейното появяване, например захарен диабет, артериална хипертония и други.

Неоваскуларизацията на ретината е състояние, което се характеризира с развитието на малки, особено чупливи кръвоносни съдове в ретината. Неоваскуларизацията на ретината възниква най-често след оклузия на нормалните ретинални съдове. Неоваскуларните кръвоносни съдове растат в неподходящи места и често могат да изкървят. Това води до нарушаване на нормалните функции на окото. Лечението на неоваскуларизацията се осъществява с лазерна процедура, наречена панретинална фотокоагулация. Усложненията на неоваскуларизацията са кръвоизлив в стъкловидното тяло и неоваскуларна глаукома.

Ретиналният васкулит е възпаление на клоновете на ретиналната артерия, причинено от първични очни заболявания или някои системни васкулити, като болестта на Бехчет, саркоидоза, полиартериитис нодоза, грануломатоза на Вегенер. Други заболявания, които могат да се изявят с ретинален васкулит са системен лупус еритематодес, ревматоиден артрит, множествена склероза и други. Клинически, заболяването се изявява с безболезнено намаляване на зрителната острота, поява на зрителни мътнини, скотоми, намалена способност за различаване на цветовете, метаморфопсия. По време на очния преглед, може да се установи неоваскуларизация на ретината, стесняване на ретиналните съдове, ретинални кръвоизливи, витреит или хороидит.

Ретинопатията на Коутс е много рядко вродено очно заболяване, което води до пълна или частична слепота, дължаща се на ненормалното развитие на кръвоносните съдове зад ретината. Ретинопатията на Коутс обикновено засяга само едното око и се среща предимно при млади мъже, като появата на първите симптоми става през първото десетилетие на живота. Клинически, заболяването се изявява в началото със замъглено зрение, постепенно влошаване на централното и периферно зрение, поява на фотопсия, скотоми, почервеняване на окото. Ретинопатията на Коутс води, в крайна сметка, до постепенна загуба на зрението. Заболяването прогресира бавно. В напредналите стадии има риск от отлепване на ретината, възникване на катаракта, атрофия или глаукома. Диагнозата на заболяването се поставя след изследване на очните дъна, провеждане на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс. Лечението на заболяването се осъществява чрез лазерна хирургия или криотерапия на анормални кръвоносни съдове, като по този начин се спира прогресията на заболяването. Това лечение е ефективно в ранните етапи на заболяването. В късните етапи на заболяването, при поява на болка или други усложнения, се прибягва до енуклеация (премахване на окото).

Ексудативната ретинопатия е рядко прогресивно очно заболяване, което има наследствен характер. Характеризира с непълно развитие на кръвоносните съдове на ретината, което води до липсата им в някои отдели на ретината и нарушаване на нейната функция.

Хипертензивната ретинопатия представлява увреждане на ретината, дължащо се на високо кръвно налягане. Увреждането на ретината се изразяват в увреждане на нейните артериоли и артерии от хипертоничната болест. Клинически, заболяването може да протече асимптоматично, но в някои случаи се изявява с главоболие и зрителни нарушения (двойно виждане, замъглено виждане, внезапна загуба на зрението). Диагнозата се поставя след очен преглед, при който се осъществява изследване с офталмоскоп. В зависимост от тежестта на пораженията, хипертензивната ретинопатия се класифицира в стадии от 1 до 4. В стадии 1, може да липсват симптоми, докато в стадии 4, може да се наблюдава оток на зрителния нерв и оток на макулата. Този оток може да доведе до намаляване на зрението. За допълнително изясняване на състоянието, може да бъде проведена флуоресцентна ангиография. Лечението и профилактиката на хипертензивната ретинопатия се състои в адекватното лечение на високото кръвно налягане. При лош контрол на артериалната хипертония, може да настъпи необратимо увреждане на зрителния нерв или макулата.