Ретинална хеморагия МКБ H35.6

› Въведение

› Какво представлява ретиналната хеморагия?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Ретиналната хеморагия представлява кръвоизлив в ретината (светлочувствителния слой на окото, който играе ключова роля за зрението). Тя не е самостоятелно заболяване, а клинична проява на различни очни или системни състояния, като захарен диабет, артериална хипертония, съдови оклузии, травми и нарушения в кръвосъсирването. Симптомите варират от липса на оплаквания до внезапно намаляване на зрението. Навременната диагностика и лечението на основната причина са от съществено значение за запазване на зрителната функция и предотвратяване на трайни усложнения.

Какво представлява ретиналната хеморагия?

Ретиналната хеморагия е кръвоизлив в ретината, представляваща светлочувствителния слой, разположен във вътрешната част на окото, който преобразува светлинните сигнали в нервни импулси и ги предава към мозъка чрез зрителния нерв. Кръвоизливът възниква при увреждане или разкъсване на малките кръвоносни съдове на ретината, което води до изтичане на кръв в различните ? слоеве.

В зависимост от локализацията и големината си ретиналните хеморагии могат да бъдат повърхностни или дълбоки, единични или множествени, както и да обхващат ограничена зона или голяма част от ретината. При офталмологичния преглед те имат характерен вид и често насочват към конкретната причина за тяхното възникване.

Ретиналната хеморагия не е самостоятелно заболяване, а клиничен признак на различни очни, съдови или системни заболявания. Тя може да се наблюдава при диабетна ретинопатия, артериална хипертония, запушване на ретиналните съдове, очни травми, нарушения в кръвосъсирването, някои инфекции и други състояния.

Причини и рискови фактори

Ретиналната хеморагия възниква при увреждане на кръвоносните съдове на ретината. Причините са разнообразни и могат да бъдат свързани както със заболявания на окото, така и със системни заболявания, засягащи кръвоносните съдове или кръвосъсирването.

Една от най-честите причини е диабетната ретинопатия, при която хронично повишените нива на кръвната захар увреждат малките ретинални съдове. Те стават по-крехки и пропускливи, което увеличава риска от кръвоизливи.

Друга честа причина е артериалната хипертония. Продължително повишеното кръвно налягане води до структурни промени в съдовете на ретината, които могат да завършат с разкъсване на съдовата стена и кръвоизлив.

Ретинални хеморагии могат да възникнат и при запушване на ретиналните вени или артерии, когато нарушеното кръвообращение повишава налягането в съдовете и предразполага към кървене.

Сред останалите възможни причини се включват очни травми и контузии, възрастова макулна дегенерация, разкъсване или отлепване на ретината, силно късогледство (висока миопия), възпалителни заболявания на ретината, заболявания на кръвта, включително левкемии, тежки анемии и тромбоцитопении, нарушения в кръвосъсирването, лечение с антикоагуланти или антиагреганти, системни васкулити и автоимунни заболявания, тежки инфекции, внезапно повишаване на вътрегръдното или вътрекоремното налягане.

Ретинални хеморагии могат да се наблюдават и при новородени, най-често след трудно или инструментално раждане. В повечето случаи тези кръвоизливи са малки и се резорбират спонтанно без трайни последствия.

Фактори, които повишават риска от развитие на ретинална хеморагия, включват подлежащ захарен диабет, особено при лош гликемичен контрол, артериална хипертония, напреднала възраст, атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, нарушения в кръвосъсирването, прием на антикоагуланти или антиагреганти, висока миопия, очни травми, тютюнопушене, бременност, особено при тежка прееклампсия или еклампсия, интензивно физическо натоварване или състояния, водещи до рязко повишаване на венозното налягане.

Симптоми

Клиничните прояви на ретиналната хеморагия зависят от големината, броя и локализацията на кръвоизливите. Малките периферно разположени хеморагии често протичат без симптоми и се откриват случайно при профилактичен очен преглед. За разлика от тях, кръвоизливите, засягащи макулата или по-голяма част от ретината, могат да доведат до значително нарушение на зрението.

Най-честият симптом е внезапно или постепенно намаляване на зрителната острота, което може да засегне едното или, по-рядко, двете очи. Степента на зрителното увреждане зависи от количеството кръв и от това дали е засегната централната част на ретината.

Възможните симптоми включват замъглено или неясно зрение, поява на тъмни петна, сенки или „плаващи мушици" в зрителното поле, тъмна или сива завеса пред окото, изкривяване на образите, поява на сляпо петно (скотома) в централното или периферното зрително поле, затруднено четене и разпознаване на лица, намален контраст и нарушено цветоусещане при по-тежки случаи.

Самата ретинална хеморагия обикновено не причинява болка, тъй като ретината няма болкови рецептори. Появата на болка в окото насочва към друго съпътстващо заболяване, като травма, възпаление или остро повишаване на вътреочното налягане.

При някои пациенти симптомите се развиват внезапно, докато при други прогресират постепенно в зависимост от основното заболяване.

Усложнения

Усложненията при ретиналната хеморагия зависят преди всичко от причината за кръвоизлива, неговия размер, локализация и своевременното започване на лечение. Макар малките кръвоизливи често да се резорбират без остатъчни последствия, по-обширните могат да причинят трайно увреждане на зрението.

Едно от най-сериозните усложнения е перманентното намаляване на зрителната острота, особено когато кръвоизливът засяга макулата. Продължителното наличие на кръв може да увреди ретиналните клетки и да доведе до необратими функционални нарушения.

При някои пациенти кръвта може да проникне в стъкловидното тяло (хемофталм), което причинява внезапно и значително влошаване на зрението.

Продължителното увреждане на ретината може да стимулира образуването на патологични нови кръвоносни съдове (неоваскуларизация). Тези съдове са крехки и лесно кървят, което увеличава риска от повторни кръвоизливи и прогресиране на заболяването.

Други възможни усложнения включват рецидивиращи ретинални или стъкловидни кръвоизливи, хроничен макулен едем, образуване на епиретинална мембрана, необратимо увреждане на фоторецепторите, частична или пълна загуба на зрението при липса на своевременно лечение.

Ретиналната хеморагия често е проява на сериозно системно заболяване, като захарен диабет, артериална хипертония, нарушения в кръвосъсирването или съдови заболявания. Ако основната причина не бъде диагностицирана и овладяна, рискът от нови кръвоизливи и други очни и системни усложнения остава висок.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при ретинална хеморагия се поставя от офталмолог въз основа на анамнезата, клиничните симптоми и подробния очен преглед. Особено внимание се обръща на внезапната или постепенната поява на зрителните нарушения, наличието на придружаващи заболявания като захарен диабет или артериална хипертония, прием на антикоагуланти, преживени очни травми и други рискови фактори.

При офталмологичния преглед се оценяват зрителната острота, състоянието на предния очен сегмент и очното дъно. След разширяване на зеницата се оглежда ретината, като се определя броят, видът, големината и локализацията на кръвоизливите, както и наличието на други изменения, насочващи към причината за тяхното възникване.

Тъй като ретиналната хеморагия често е проява на системно заболяване, диагностичният процес включва и търсене на основната причина, за да бъде назначено адекватно лечение.

За уточняване на диагнозата и оценка на степента на увреждане могат да бъдат извършени различни изследвания, включително измерване на зрителната острота, изследване на вътреочното налягане (тонометрия), биомикроскопия на предния очен сегмент, офталмоскопия (фундоскопия) след медикаментозно разширяване на зеницата, цветна фотография на очното дъно за документиране и проследяване на измененията.

Сред най-важните образни изследвания са оптична кохерентна томография, флуоресцеинова ангиография, ехография (при обилен кръвоизлив в стъкловидното тяло, когато очното дъно не може да бъде визуализирано).

При съмнение за системно заболяване могат да бъдат назначени и допълнителни лабораторни изследвания, включително кръвна захар и гликиран хемоглобин, пълна кръвна картина, показатели за кръвосъсирването, липиден профил, изследване на бъбречната функция.

Ретиналната хеморагия трябва да бъде разграничена от други заболявания и състояния, които могат да причинят внезапно намаление на зрението или да се представят със сходна офталмоскопска картина.

Диференциалната диагноза включва диабетна ретинопатия, хипертонична ретинопатия, ретинални разкъсвания и отлепване на ретината, ретинален васкулит, очни травми и други.

Лечение

Лечението при ретинална хеморагия зависи от причината за кръвоизлива, неговия размер, локализацията и степента на зрителното увреждане. Основната цел е да се овладее заболяването, довело до кръвоизлива, да се предотвратят нови кръвоизливи и да се запази максимално зрителната функция.

При малки ретинални хеморагии, които не засягат макулата и не причиняват значимо нарушение на зрението, често не се налага специфично лечение. В тези случаи се провеждат редовни контролни прегледи, тъй като кръвта постепенно се резорбира по естествен път.

Особено важно е лечението на основното заболяване. Това може да включва оптимален контрол на кръвната захар при захарен диабет, ефективно лечение на артериалната хипертония, корекция на нарушенията в кръвосъсирването, лечение на инфекции, възпалителни или автоимунни заболявания, преценка на необходимостта от промяна в терапията с антикоагуланти или антиагреганти, когато това е клинично оправдано.

При определени показания може да бъде извършена лазерна фотокоагулация, която стабилизира ретиналните съдове, намалява риска от последващи кръвоизливи и е утвърден метод при някои форми на диабетна ретинопатия и съдови оклузии.

Когато кръвоизливът в стъкловидното тяло е обилен, не се резорбира или е съпроводен с тракционно отлепване на ретината, може да се наложи парс плана витректомия. При тази операция кръвта и патологично промененото стъкловидно тяло се отстраняват, а при необходимост се извършва и лечение на ретината.

След поставяне на диагнозата пациентите подлежат на редовно офталмологично проследяване, тъй като ретиналните хеморагии могат да рецидивират, особено ако основното заболяване не е добре контролирано. Проследяването позволява своевременно откриване на нови кръвоизливи, макулен едем или други усложнения и оптимизиране на лечението.

Прогноза

Прогнозата при ретиналната хеморагия зависи от причината за кръвоизлива, неговата големина, локализацията и своевременното започване на лечение. Малките периферни кръвоизливи често се резорбират напълно без трайно увреждане на зрението. При засягане на макулата, обширни кръвоизливи или наличие на тежки очни и системни заболявания рискът от трайно намаляване на зрителната острота е по-висок.

Изображения: freepik.com