Амблиопия, дължаща се на анопсия МКБ H53.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Амблиопията представлява състояние, при което се наблюдава намаление на зрителната острота, по-често едностранно, за което няма видима причина. Състоянието е характерно за детската възраст, като се потискат стимулите от по-слабо активното око и така с времето се развива трайно зрително увреждане.

С термина анопсия се означава пълната загуба на зрение на едното око в резултат от травма, болести на зрителния нерв, вродени аномалии и други.

При амблиопия, дължаща се на анопсия, се наблюдава нарушаване на зрението във връзка с анопсия в ранна детска възраст, в резултат от което се развива едностранна амблиопия.

Причини и рискови фактори

Причините за развитие на амблиопия, дължаща се на анопсия, са многобройни и разнообразни. Тази специфична форма на амблиопия настъпва при сериозни увреждания на нормалните сензорни стимули към зрителната кора, в резултат от което зрителната функция не се развива нормално и оптимално. Най-често се засягат малки деца, като особен риск представляват децата на възраст под пет години.

Сред най-честите причини се включват:

• вродени аномалии: някои тежки вродени аномалии, включително анофталмия (липса на едно око), тежки вродени аномалии, като дисплазия на ретината, микрофталмия и други, които водят до влошена зрителна функция
• тежка травма: пълна загуба на зрението на едното око в ранна детска възраст в резултат от тежка контузия, перфорация на очната ябълка, отлепване на ретината и други
• подлежащо заболяване: атрофия на зрителния нерв, ретинобластом и други интраокуларни тумори, тежко протичащи възпалителни и/или инфекциозни заболявания

Колкото по-рано настъпи анопсията, толкова по-изразена ще бъде впоследствие амблиопията, като дори временната загуба (в рамките на няколко седмици или месеци) може да причини тежък зрителен дефицит.

Симптоми и усложнения

Амблиопия, дължаща се на анопсия, често остава дълго време недиагностицирана във връзка с компенсаторните възможности на мозъка и обработка на информацията от здравото око. Клиничните прояви до голяма степен зависят от възрастта на детето, възможностите му да регистрира и изрази своите оплаквания, етиологията на процеса и тежестта на протичане.

Сред най-характерните оплаквания се включват:

• нарушено зрение: най-характерната проява е намалено зрение в засегнатото око, което трудно може да бъде установено без преглед от специалист, тъй като здравото око компенсира и мозъкът успява да обработи зрителната информация, получена от здравото око
• особености при фиксиране на обекти: при опит за фокусиране и фиксиране на обекти или предмети в някои случаи децата закриват засегнатото око. При закриване на здравото око децата присвиват очи и изпитват затруднения за фиксиране на обекта
• системни оплаквания: по-големите деца често съобщават за главоболие, бърза зрителна умора (например при четене, гледане на телевизия и извършване на дейности, които изискват концентрация на погледа и взиране), замъглено зрение и други

Липсата на ранна медицинска намеса и лечение крие риск от някои различни по тежест, но с дългосрочен характер усложнения, по-важните от които включват трайни зрителни увреждания, усложнения от системното заболяване, провокиращо анопсията, затруднена социална адаптация, нарушена пространствена ориентация и други.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при амблиопия, дължаща се на анопсия, се поставя от специалист (офталмолог) след назначаване на съответните специализирани и насочени изследвания:

• данни от анамнезата: необходима е информация за известни подлежащи заболявания, скорошни травми, интервенции, манипулации в комбинация с обща оценка на състоянието и наличните оплаквания от страна на детето
• офталмологичен преглед: необходима е оценка на зрителната острота, офталмоскопия (изследване на очното дъно), тестове за определяне на нарушения във фиксацията, оценка на бинокулярното зрение, оценка на зрителните особености след стимулация и други
• образни изследвания: в някои случаи може да се наложи ултразвуково изследване (ехография) на орбитата, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография при съмнения за вродени аномалии, атрофия на зрителния нерв, тумори и други
• други изследвания: при нужда могат да се назначат допълнително някои генетични изследвания при съмнения за подлежащо генетично заболяване или наследствена аномалия, да се назначи консултация с невролог за оценка на неврологичния статус при съмнения за увреждане на централната нервна система

В диференциално диагностичен план трябва да се имат предвид различни форми на езотропия, екзотропия, синдром на монофиксация, вродена птоза и други по-рядко срещани зрителни увреждания.

Лечение

Лечението на амблиопия, дължаща се на анопсия, се определя строго индивидуално, съобразно възрастта на детето, общото състояние, причините, провокирали развитието на анопсия, терапевтичните възможности и много други. Терапията често представлява предизвикателство и е фокусирана към стимулиране при възможност на зрителната функция (при частична анопсия), предпазване на здравото око, мерки за подобряване качеството на живото, психо-социалната адаптация и други.

При частично запазена функция на окото може да се изпробва подходяща оптична корекция (очила, контактни лещи), подходящи зрителни упражнения, по преценка на лекуващия лекар може да се постави превръзка и покриване на здравото око с цел стимулиране на другото.

При пълна анопсия може да се наложи протезиране на окото, хирургично лечение, в случаите, в които са налице очни аномалии, отстраняването на които ще подобри зрителната функция.

Необходими са редовни профилактични прегледи за запазване зрителната острота на здравото око, консултация с психолог, мерки за подпомагане на адаптацията в училищната среда.

Ранното откриване на състоянието и предприемане на съответните мерки се асоциира с по-добра прогноза, съхраняване на емоционалното и психично благосъстояние на детето, създаване на подходяща среда.

Изображения: freepik.com