Разстройства на зрението МКБ H53

Към разстройства на зрението спадат диплопия, хемералопия, дефекти на зрителното поле, мблиопия и други.

Смущения в зрителната адаптация към тъмно- хемералопия (нощна слепота). Състоянието се характеризира с нормално дневно и нарушено нощно зрение. Вечер и нощем пациентите трудно се ориентират в непозната обстановка. Хемералопията бива функционална и органична.

-функционалната хемералопия се развива при недоимъчно хранене (липса на вит. А, витамини от група Б и особено при липса на протеини, които осигуряват транспорта на витамините до клетките на ретината) и при заболявания на черния дроб и стомашно-чревния тракт, водещи до нарушено усвояване на тези витамини. Наблюдава се при гладуване, при бедствени ситуации, строги диети и др.

 -органичната хемералопия е свързана с редица очни и общи заболявания като дифузна атрофия на хориоидеята, хориоретинити, висока миопия, отлепване на ретината, атрофия на зрителния нерв и др.
Общите интоксикации с тежки метали, които са невротропни отрови, дават често смущения в адаптацията. Физическта и невропсихическата умора също влошават адаптацията.

Смущения на адаптацията към светло- никталопия (дневна слепота). Изразява се в по-добро нощно зрение и по-слабо дневно. Дължи се на хередитарни или придобити макулни дегенерации. Засягането на конусчетата се придружава и от нарушено цветоусещане, нарушено формено зрение и нистагъм. Никталопията се среща и при хронична алкохолно-никотинова интоксикация, при която настъпва токсично увреждане на конусчета в макулата. При осветяване на очите зрението може да се влоши при нуклеарна катаракта, тъй като зад стеснената от светлината зеница остава помътнялото ядро на лещата, но това явление няма нищо общо с адаптацията.

Разстройствата на зрението могат да засегнат и цветоусещането. Нормалното човешко око различава трите основни цвета и около 150-180 междинни цвята, получени от смесването им. Разстройствата в цветоусещането са вродени и придобити. Вродените разстройства на цветоусещането се наричат дисхроматопсии.

 - аномална трихромазия: зрителната система възприема и трите основни цвята, но по-слабо от нормалните трихромати. Аномалните трихромати от своя страна са протаномали, когато допускат грешки с червения цвят, деутераномали, грешат със зеления цвят, и тританомали- възприемат непълноценно виолетовия цвят,

 - дихромазия: зрителната система не възприема един от основните три цвята. Най-честата слепота е за зелено- деутеранопия, по-рядка е за червено- протанопия. Цветната слепота за виолетово се нарича тританопия и се среща много рядко,

 - монохромазия: е тотална цветна слепота, но придружена и от други тежки зрителни аномалии- намалена зрителна острота, централен скотом, никталопия, фотофобия и др.