Блефарохалазис МКБ H02.3

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Блефарохалазис представлява рядко дегенеративно заболяване, което засяга кожата на клепачите (по-често на горния клепач) и се характеризира първоначално с чести атаки на двустранно подуване, последвано от прогресивна загуба на подкожната тъкан.

Честотата му в световен мащаб не може да бъде точно определена, като някои статистически изследвания показват превалиране в засягането на младата и активна възраст.

Причини и особености

Блефарохалазисът по-често засяга подрастващи и млади лица, като най-често първият епизод се проявява във възрастта около и след 11 години, преди и около настъпването на пубертета. Някои проучвания показват по-висок честота сред женския пол в сравнение с мъжкия, като причините за това подлежат на доизясняване.

Състоянието обикновено засяга само горния клепач, като може да протече унилатерално със засягане само на единия клепач или билатерално със засягане едновременно на двата клепача.

Повечето случаи са идиопатични и точната причина за появата и прогресията на болестта не са ясни.

Когато заболяването започне преди десет годишна възраст, се подозира автозомно-доминантно унаследяване. Понякога състоянието се асоциира с аномалии в развитието на бъбреците, сърцето и гръбначния стълб. Блефарохалазис се свързва също със синдрома на Ascher, дерматомиозит, лимфоцитна левкоза.

Някои специалисти посочват асоциация между болестта и промените в някои хормони, като промени в хормоналния фон могат да настъпят в резултат от навлизане в пубертета, менструация, стрес, умора, инфекции, протичащи с висока температура, травми или увреждания на очите и други.

Симптоми

Клиничната картина при блефарохалазис показва някои характерни особености и оскъдна симптоматика, като рядко води до развитието на сериозни усложнения.

Състоянието започва с двустранен оток на клепачите, като често първият епизод е в юношеска възраст, през пубертета. Кожата на горния клепач става атрофична, изтънява и се отпуска като понякога може да закрие очната цепка. Подуването на клепача е безболезнено и не води до увреждане на зрителната острота. Само по себе си подуването може да причини ограничаване на периферното зрително поле, което се възстановява след преминаване на отока и епизода.

По време на обострянето на състоянието е възможно повишено сълзене на очите, зачервяване и дискомфорт.

Много специалисти за определяне тежестта на болестния процес категоризират състоянието в три основни стадия:

• първи стадий: първият стадий се характеризира с повтарящ се оток на клепачите, липса на допълнителни увреждания и нарушения на зрението. Пациентите съобщават за повтарящи се епизоди на безболезнено подуване на единия или двата клепача и последващо изтъняване на клепачната кожа
• втори стадий: през втория стадий кожата се отпуска и обезцветява, като състоянието се означава с термина атонична птоза. Процесът се характеризира с изтъняване и отпускане на клепачната кожа, промени в пигментацията на кожата, птоза на клепача
• трети стадий: през третия стадий настъпва пролапс (изпадане) на орбиталната мазнина, който може да повлияе зрението, възможен е и пролапс на слъзната жлеза, подкожна телеангиектазия и други

Навременното посещение на специалист (офталмолог), уточняване на диагнозата и предприемане на необходимите мерки се асоциира с редуциран риск от развитие на дългосрочни усложнения.

Диагноза

Диагнозата при блефарохалазис се поставя въз основа на клиничната картина, данните от разпита на пациентите и физикалното изследване:

• разпит и преглед: изясняване на наличните субективни оплаквания, данни за излагане на вредни въздействия и рискови фактори. При прегледа се установяват характерните промени
• очни изследвания: за оценка на наличните усложнения със засягане на зрението могат да се назначат някои от специализираните очни изследвания
• инструментални изследвания: може да се наложи назначаването на ехографско изследване, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс с цел да се изключат други процеси, които водят до оток на клепачите
• кожна биопсия: при част от засегнатите може да се наложи извършването на кожна биопсия, като резултатите показват отлагане на IgA на дермоепидермалната граница и липса на колаген в дермата. Хистологично се открива лимфоцитен инфилтрат в дермата в ранните стадии и фрагментирани еластични влакна в следващите. Изследването подпомага и диференциалната диагноза за изключване на някои неопластични и автоимунни заболявания

Диференциална диагноза се прави с дерматохалазис, контактен дерматит, наследствен ангиоедем, дакриоаденит, възпаление или тумор на слъзната жлеза, тромбоза на синус кавернозус, целулит на орбитата, болести на щитовидната жлеза, идиопатично възпаление на орбитата, саркоидоза, амилоидоза и други.

Лечение

Терапевтичният подход при блефарохалазис се определя строго индивидуално в зависимост от възрастта, общото състояние на засегнатите, наличието на усложнения или зрителни нарушения.

Според тежестта на протичането могат да се използват следните подходи или комбинация от тях:

• консервативно лечение: консервативната терапия е насочена към овладяване на отока и редуциране риска от тежко възпалителни изменения. Това се постига с приложението на локални или системни средства, съдържащи кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства, антихистамини, имуносупресанти и други в подходяща доза и съобразно възрастта и особеностите на засегнатите
• хирургично лечение: при по-тежко протичане и данни за атрофични изменения, птоза и пролапс консервативното лечение рядко е ефективно, като следва да се обмислят хирургичните опции. Сред най-често прилаганият оперативен метод за лечение на болестта е блефаропластиката

Прогнозата при блефарохалазис се определя строго индивидуално, като при леките форми е добра, а при по-тежките форми и липса на лечение е налице риск от ентропион на клепача, птоза, ектропион и други усложнения, налагащи провеждането на допълнителна терапия.

Изображения: freepik.com