Други болести на окото и придатъците му МКБ H57

Към други болести на окото и придатъците му спадат патологични реакции на зеницата, болка в окото и други.

Абсолютна зенична неподвижност се получава при поражение на еферентната част на зенитната рефлексна дъга от ядрото на очнодвигателния нерв до ириса. Зеницата е в мидриаза и не реагира на осветяване на нито едно от очите, нито при поглед на близо.

Рефлексна зенична неподвижност се изразява в липса или отслабване на пряката и консенсуална реакция на светлина при запазена или дори усилена зенична реакция при поглед наблизо. При едностранно поражение в съответната страна се развива миоза, което води до анизокория. Съхранени са реакциите за разширяване на зениците при сетивни, сензорни и психични дразнения, както и на тъмнина. Състоянието се дължи най-често на поражение на междинните неврони на еферентната зенична рефлексна дъга от луес, съдови процеси, мозъчни травми и тумори, прогресивна парализа, ювенилен диабет и др.

Анизокория представлява състояние, при което ширината на двете зеници не е еднаква. При налична анизокория трябва да се определи коя от двете зеници е с нормална ширина и коя е патологична. След това трябва да се определи какъв е видът на миозата- дали се касае за спастично състояние на сфинктера (дразнене на парасимпатикуса), или за пареза на симпатикуса, и какъв е типът на мидриазата- дали се касае за паретично състояние на сфинктера или за спазъм на дилататора. За да се решат тези въпроси, трябва да се извършат фармакодинамични зенични проби и да се установи степента на реагиране на зениците при накапване с различни медикаменти. Най-често се използват парасимпатикомиметици (холинергични средства).

Лечението на други болести на окото и придатъците му зависи от етиологияния фактор, довел до появата на заболяването.