Други ретинални съдови оклузии МКБ H34.8

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Другите ретинални съдови оклузии представляват заболявания, при които се нарушава кръвоснабдяването на ретината вследствие на запушване на ретинна артерия или вена. Най-често срещана е оклузията на централната ретинна вена, която може да причини внезапно, безболезнено намаление на зрението. Основни рискови фактори са артериалната хипертония, захарният диабет, атеросклерозата, глаукомата и дислипидемията. Ранната диагноза и своевременното лечение са от ключово значение за ограничаване на усложненията и запазване на зрителната функция.

Причини и рискови фактори

Другите ретинални съдови оклузии представляват нарушения на кръвоснабдяването на ретината, причинени от запушване на ретинна артерия или вена. Най-често срещана е оклузията на централната ретинна вена, при която се нарушава венозният отток от ретината, което води до застой на кръвта, ретинални кръвоизливи, оток и исхемични промени. По-рядко се наблюдават оклузии на клоновете на ретинните съдове.

Развитието на заболяването обикновено е резултат от взаимодействието между локални съдови промени и системни заболявания. С напредване на възрастта стената на ретинните артерии се удебелява вследствие на атеросклероза. Тъй като централната ретинна артерия и вена преминават заедно през lamina cribrosa, втвърдената артерия може да притисне съседната вена, което предизвиква забавяне на кръвотока, увреждане на съдовия ендотел и образуване на тромб.

Най-важните рискови фактори включват напреднала възраст, артериална хипертония, захарен диабет, атеросклероза и други сърдечносъдови заболявания, дислипидемия, особено повишени нива на LDL-холестерол и триглицериди, глаукома, особено първична откритоъгълна глаукома, при която повишеното вътреочно налягане затруднява венозния отток, тютюнопушене, затлъстяване и метаболитен синдром, състояния с повишена склонност към тромбообразуване (тромбофилии), включително антифосфолипиден синдром, дефицит на протеин C, протеин S или антитромбин III, както и мутации като Factor V Leiden, възпалителни и автоимунни заболявания, засягащи кръвоносните съдове.

При по-млади пациенти, особено под 50-годишна възраст, ретиналната съдова оклузия е сравнително рядка и налага търсене на подлежащи системни заболявания, нарушения в кръвосъсирването, възпалителни процеси или наследствени тромбофилии.

Симптоми

Клиничната картина зависи от вида на засегнатия съд, степента на запушването и наличието на исхемия. При оклузията на централната ретинна вена симптомите най-често се развиват внезапно и засягат само едното око.

Най-характерният симптом е безболезнено намаление на зрителната острота, което може да варира от леко замъгляване до тежка загуба на зрението. При неисхемичните форми зрението често остава сравнително запазено, докато исхемичната може да доведе до значително и трайно зрително увреждане.

Други възможни симптоми включват внезапно замъглено зрение, поява на тъмни или размазани участъци в зрителното поле, изкривяване на образите (метаморфопсия), особено при развитие на макулен оток, намален контрастен и цветен усет, поява на "плаващи" петна или мътнини пред окото вследствие на кръвоизливи в стъкловидното тяло, дефекти в зрителното поле.

В ранните стадии някои пациенти, особено при оклузия на клон на ретинната вена, могат да бъдат почти безсимптомни или да съобщават само за леко влошаване на зрението, установено случайно при профилактичен преглед.

При развитие на усложнения, като неоваскуларизация или неоваскуларна глаукома, могат да се появят болка в окото, зачервяване, силно повишено вътреочно налягане и бързо прогресиращо влошаване на зрението.

Усложнения

Ретиналните съдови оклузии могат да доведат до сериозни и понякога необратими увреждания на зрението, особено ако не бъдат диагностицирани и лекувани своевременно.

Най-честото усложнение при оклузията на централната ретинна вена е макулният оток, който представлява натрупване на течност в областта на макулата и е водещата причина за намаление на зрителната острота. Без лечение отокът може да стане хроничен и да доведе до трайно увреждане на фоторецепторите.

При исхемичните форми на заболяването може да се развие ретинална неоваскуларизация с образуване на нови, патологични кръвоносни съдове вследствие на продължителния недостиг на кислород. Тези съдове са крехки и лесно кървят, което увеличава риска от кръвоизливи в ретината и стъкловидното тяло.

Едно от най-тежките усложнения е неоваскуларната глаукома. Новообразуваните съдове могат да обхванат ириса и камерния ъгъл, като възпрепятстват оттичането на вътреочната течност. Това води до значително повишаване на вътреочното налягане, силна очна болка и бързо прогресиращо увреждане на зрителния нерв.

Възможни усложнения са още кръвоизлив в стъкловидното тяло, тракционно отлепване на ретината, хронично намалена зрителна острота, трайни дефекти в зрителното поле.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при ретиналните съдови оклузии се поставя въз основа на характерната клинична картина, офталмологичния преглед и резултатите от образните изследвания. Внезапното, безболезнено намаление на зрението винаги изисква спешна консултация с офталмолог:

• разпит: диагностичният процес започва с подробно снемане на анамнеза, включително наличие на артериална хипертония, захарен диабет, глаукома, сърдечносъдови заболявания, нарушения в кръвосъсирването и други рискови фактори
• очен преглед: основните офталмологични изследвания включват изследване на зрителната острота, измерване на вътреочното налягане (тонометрия), биомикроскопия на предния очен сегмент, оглед на очното дъно (офталмоскопия) след разширяване на зеницата. Сред най-важните образни методи е оптичната кохерентна томография, позволяваща детайлно изобразяване на ретината. Флуоресцеиновата ангиография се използва за оценка на ретинното кръвообращение, степента на исхемия, зоните без капилярна перфузия и наличието на патологична неоваскуларизация. Изследването подпомага избора на терапевтичен подход и определянето на риска от усложнения
• лабораторни изследвания: ретиналните съдови оклузии често са проява на системно съдово заболяване, поради което често се назначават и лабораторни изследвания, включително пълна кръвна картина, кръвна захар и гликиран хемоглобин, липиден профил, показатели за бъбречна функция

Ретиналните съдови оклузии трябва да бъдат разграничени от други заболявания, които също могат да причинят внезапно намаление на зрението или характерни промени в очното дъно. Диференциалната диагноза включва диабетна ретинопатия, хипертонична ретинопатия, възрастово обусловена макулна дегенерация, централна серозна хориоретинопатия, оклузия на централната ретинна артерия и оклузия на клон на ретинната артерия, отлепване на ретината.

Лечение

Лечението при ретиналните съдови оклузии има за цел да запази зрението, да овладее усложненията и да намали риска от последващи съдови инциденти. Терапевтичният подход зависи от вида на оклузията, степента на исхемия, наличието на макулен оток и общото здравословно състояние на пациента.

При оклузията на централната ретинна вена основен акцент в лечението е овладяването на макулния оток, който е най-честата причина за намалено зрение. Понастоящем терапия на първи избор са интравитреалните инжекции с анти-VEGF препарати (инхибитори на съдовия ендотелен растежен фактор), които намаляват съдовата пропускливост, ограничават отока и потискат развитието на патологична неоваскуларизация. Лечението обикновено изисква серия от инжекции и редовно проследяване.

При пациенти, при които анти-VEGF терапията не постига желания ефект или не е подходяща, може да се приложат интравитреални кортикостероиди, които също намаляват макулния оток. Поради риска от повишаване на вътреочното налягане и развитие на катаракта те се използват при внимателно подбрани случаи.

При наличие на ретинална или ирисова неоваскуларизация се извършва лазерна фотокоагулация, която намалява риска от кръвоизливи и развитие на неоваскуларна глаукома.

Независимо от вида на ретиналната съдова оклузия, лечението трябва да включва контрол на придружаващите заболявания и сърдечносъдовите рискови фактори. Това включва оптимално лечение на артериалната хипертония, захарния диабет и дислипидемията, отказ от тютюнопушене, редукция на телесното тегло при затлъстяване и повишаване на физическата активност. При необходимост се провежда допълнително изследване за нарушения в кръвосъсирването или други системни заболявания, особено при по-млади пациенти.

Прогноза

Прогнозата при ретиналните съдови оклузии зависи от вида на засегнатия съд, степента на исхемия, началната зрителна острота, развитието на усложнения и своевременното започване на лечение. При неисхемичната оклузия на централната ретинна вена прогнозата обикновено е по-благоприятна, като при ранна диагноза и съвременно лечение зрението може да се подобри или да остане стабилно. За разлика от това, исхемичните форми се свързват с по-висок риск от необратима загуба на зрението, неоваскуларизация и неоваскуларна глаукома.

Изображения: freepik.com