Птоза на клепача МКБ H02.4

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Птозата на клепача представлява отпускане на клепача на едното (унилатерално) или двете очи (билатерално) в различна степен, варираща от едва забележима до покриване на цялата зеница.

Състоянието се среща както при деца, така и при възрастни, като се описват вродени и придобити форми. Ранната диагностика и предприемането на оптимални мерки за повлияване се асоциират с добра прогноза.

Причини и особености

Причините за състоянието могат да бъдат заболявания, травми, хирургически интервенции, възрастови особености, вродени аномалии. В повечето случаи птозата на клепача се дължи на слабост на мускула, който повдига горния клепач или на нервно увреждане.

Птозата на клепача може да бъде вродено или придобито състояние. Вродената птоза по-често е едностранна и се комбинира с други очни аномалии (блефарофимоза). Може да бъде налице при раждането или да се изяви през първата година от живота. При част от засегнатите първите прояви са налице след 8 годишна възраст или около настъпването на пубертета.

Състоянието се унаследява автозомно-доминантно и се придружава от съкращение на мускулите на веждата и челото, както и компенсаторен тортиколис. Птозата може да бъде изолирана или да се съчетава с парализа на някои или всички мускули, инервирани от n. oculomotorius. При синдрома на Marcus-Gunn затварянето на долната челюст се придружава от повдигане на птозирания клепач повече от нормалния.

Придобитата птоза може да бъде:

• сенилна: дължи се на отслабване на тъканите около клепача в резултат на нормалния процес на стареене. Получава се след оперативно лечение на катаракта или дълготрайно използване на контактни лещи
• неврогенна: засягат се нервите, които инервират мускулите на клепача. Наблюдава се при синдром на Horner или парализа на третия черепно-мозъчен нерв. Увреждането на очедвигателния нерв се среща при сифилис, туберкулоза, менингити, съдови заболявания, интоксикации, травми, тумори и други. Може да се развие и при неправилно поставяне на ботокс в областта на клепачите
• миогенна: дължи се на слабост на мускула повдигач на горния клепач или е израз на състояния като миастения гравис, мускулна атрофия, дистрофия миотоника и други
• механична: дължи се на тумор, оток (подуване), възпаление след операция на окото по друг повод и представлява вид усложнение след интервенцията
• псевдоптоза: причината не е в мускулите на клепача, а се дължи на отпускане на веждата или кожата на горния клепач
• травматична: дължи се на директно увреждане на повдигача на горния клепач или на очедвигателния нерв вследствие на травма, инцидент и други

Придобитите форми се описват по-често в клиничната практика, като се развиват по-често при лица в активна и напреднала възраст. Най-често различните форми на болестта се диагностицират след 45 години, без особени различия по пол и етническа принадлежност.

Сред едни от най-често описваните рискови фактори за развитие на придобита птоза на клепача се включват възраст над 40 години, подлежащ диабет, данни за прекаран инсулт, неврологични нарушения, тумори в областта на окото или клепачите и други.

Симптоми

Нормално горният клепач покрива около един милиметър от роговицата. В зависимост от тежестта на болестния процес се различават лека птоза, при която клепачът покрива около два милиметра от роговицата, средно тежка птоза, при която се покриват между два и четири милиметра от роговицата и тежка птоза, при която се покриват над четири милиметра от роговицата.

Клиничната картина включва отпускане на клепача, което може да затрудни зрението според степента на покриване на роговицата. Окото трудно се затваря, съответно се нарушават редица физиологични процеси. Често пациентите наклоняват глава назад или повдигат вежди, което причинява главоболие и разтягане на мускулите на врата.

Най-очевидният симптом е видимо спадане на горния клепач и невъзможност за плътното му отваряне.

Засегнатите често търкат засегнатото око, налице е повишено сълзоотделяне, зрителна умора, нарушения в премигването и овлажняването на роговицата.

При деца птозата често се асоциира с някои зрителни нарушения, включително амблиопия или мързеливо око, късогледство, далекогледство, астигматизъм.

Възрастните пациенти често се оплакват от замъгляване на зрението, двойно виждане, често главоболие, което не се повлиява от стандартните обезболяващи, замайване, световъртеж и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при птоза на клепача обикновено не представлява затруднение за опитните специалисти, като за уточняване на диагнозата е необходим обстоен разпит на пациентите за оценка на налични рискови фактори и причини, провокирали болестта, обстоен клиничен преглед за наличие на други прояви, както и някои специализирани очни изследвания.

Диагнозата се потвърждава след измерване височината на клепача и силата на мускулите на клепача.

При нужда се назначават и изследвания за определяне на зрителната острота и уточняване наличието на някои усложнения, включително амблиопия, късогледство, далекогледство, астигматизъм и други.

Диференциална диагноза се прави с птозата, причинена от парализа на очедвигателния нерв от симпатиковата птоза чрез накапване на кокаинов разтвор в конюнктивалния сак. Ако се получи повдигане на клепача, се касае за парализа на очедвигателния нерв.

Лечение

Терапевтичният подход при птоза на клепача се определя в зависимост от възрастта на засегнатите, тежестта на птозата, наличието на развили се усложнения, асоциирани с птозата и редица други фактори.

При придобитата птоза на клепача се опитва консервативно лечение в продължение на година и ако не се постигне повдигане на клепача се извършва оперативно лечение. Консервативната терапия включва използването на някои капки за очи, упражнения и други мерки.

При вродената птоза лечението е само оперативно, като следоперативното наблюдение е изключително важно за редуциране на някои свързаните с терапията усложнения, включително вторична инфекция, кървене, асиметрия, увреждане на роговицата.

При тежка птоза, за да се избегне развитието на амблиопия, се предприема оперативно лечение още през първата година след раждането. Ако птозата не пречи на зрението, операцията се отлага за след пубертета.

Липсват специфични мерки за превенция на състоянието, като за профилактика на някои асоциирани с него усложнения най-важната мярка е ранната диагностика и лечение.

Прогнозата като цяло е добра, като въпреки рисковете от оперативното лечение, резултатите са много добри.

Изображения: freepik.com