Кръвоизлив и руптура на хориоидеята МКБ H31.3

Хороидалният кръвоизлив е състояние, което се характеризира с тежки нарушения на зрението и неговата трайна загуба. Различават се два основни типа кръвоизливи- ограничен и масивен. Хороидалният кръвоизлив може да възникне спонтанно, след травма, при вътреочни съдови аномалии или като усложнение след операция на катаракта. Клинически, състоянието се изявява с намалено зрение до пълна загуба на такова, потъмняване на червения рефлекс, болка, абнормно движение на ириса, лещата и стъкловидното тяло. Лечението на хороидалния кръвоизлив бива консервативно и хирургично. Консервативното лечение се изразява в използването на циклоплегици и кортикостероиди. При по-тежките кръвоизливи се налага осъществяването на хирургически дренаж.

Руптурата на хороидеята представлява разкъсване на хороидеята, мембраната на Бурх и пигментния епител на ретината, в резултат на тъпа травма на окото. Диагнозата се поставя при анамнеза за тъпа травма на окото, появата на парацентрални или централни скотоми и намаляване на зрението. По време на прегледа може да се установи оток на ретината, серозно отлепване на макулата, субретинален кръвоизлив. В диференциално диагностичен план трябва да се имат предвид субретинална неоваскуларна мембрана, неоваскуларизация на хороидеята, очна хистоплазмоза, еластична псевдоксантома. Лечението на руптурата на хороидеята се състои в използването на анти-VEGF препарати (бевацизумаб, ранибизумаб, пегаптаниб натрий) и осъществяването на фотодинамична терапия с вертепорфин.